Автор: Ани Георгиева
… а за най-южния град в ниските земи, Mаастрихт, там където през 1991 е подписан договорът основаващ Европейския съюз и където в петък вечер може да видиш много повече белгийски коли отколкото холандски, където вечер по улиците е пълно със студенти, предимно немски, белгийски, но всякакви други и където на много къщи има закачени ирландски знамена…
Холандия я познавам и я чувствам вече много близка; живяла съм там и съм обиколила много места. Едно от предизвикателствата там винаги е бил техният език и неговото непосилно произношение и точно когато си на сто процента сигурен, че аха знаеш как да попиташ или да кажеш нещо, холандците пак ще те изгледат странно в недоумение и ще те помолят да повториш.
Та, в Маастрихт реших да посетя този път мои приятели по време на престоя ми в Брюксел. Все пак разстоянието от там до белгийската столица е по-малко от два часа с влак. Имах късмета точно през моя престой там да се открива европейския фестивал на изящните изкуства (TEFAF). Наред с многото чудатости и напълно в духа на фестивала, по витрините на магазините имаше репродукции на известни картини на холандски художници както и восъчни фигури пресъздаващи ексцентрични житейски сцени. Една от тях беше следната: мъж и жена садят малки женски дупета, при което мъжът се беше навел над вече “порастнало” дупе в земята и посяваше други по-малки около него (!).
А в центъра на града, на плошада имаше големи фигури, които сякаш бяха направени от някакъв захаросан материал. Имаш чувството, че ако ги докоснеш и ще залепнеш за тях. 
Впечатляващ беше и пет-звездния Kruisheren Hotel, който е построен в бивша катедрала. Явно там катедралите им идват в повече, защото имаше и още една, която беше превърната в библиотека с кафе на първия етаж. По типично холандски вътре в сградата е спестено много пространство и библиотеката има четири етажа с върешни вити стълби, а кафето е на първия етаж, от където може да се наблюдава кой се качва и кой слиза.
В градския парк, който започва точно до крепостните стени на Маастрихт, има много патици, обилно хранени от случайните минувачи, сърни, пауни, кози, дори кокошки, които без страх се подпират на оградата и хапват подаваните им ябълки и хляб. През цялото време ухаеше на разцъфнали дръвчета и макар силния и студен вятър, можеше да се усети идващата пролет.
Загадка за мен си останаха ирландскиет знамена, развени на много прозорци… Вярно е, че има доста студенти на обмен по програмата Еразъм, и все пак… Не пропуснах да посетя един ирландски пъб “Мърфис”. Точно когато си мислех, че тъмния Гинес е много вкусен и разбирам защо едни ирландски познати ми бяха казали, че за тях това било храна, погледнах към мивката, където барманката (студентка в университета в Маастрихт) миеше чашите. Въпросната мивка беше пълна с пяна, а по средата имаше четка, на която се нахлюпваха чашите и след това бяха оставяни да се сушат без да бъдат изплакнати… тогава почти усетих вкуса на веро в устата си и реших да не пия повече и си помислих, че откъм health and safety страна доста куцат нещата….
На изпроводяк послушах малко една белгийска рап звезда, която снимаше клип на градския площад… странен избор за място на снимките, но все пак интересно.
И така приключи посещението ми там.. После почаках с час повече на гарата за брюкселския влак, тъй като железниците им стачкуваха…
Остави отговор