Автор: Теодора Тодорова
Призмата за възприятие на всеки един от нас е различна и може би затова е толкова интересно да “видим” едни и същи места през очите на другите – за да открием останалото, невидяно и нечуто, без да налагаме правила и констатации… това ми се ще да постигна с текста, който следва – за един град толкова непознат, толкова неразбиран и неоценен, поглеждайки на него от малко по-различен ъгъл, далеч от класическите туристически брошури.
Когато за първи път видях Торино, си помислих, че е безкрайно тъжен град.
Смятам лично себе си за щастливка, тъй като бях попътувала доста преди това и си мислех, че след мъглата и влажността на холандските канали друго място едва ли може да съществува, което хем да те пленява, хем да те кара да се озърташ по тъмно, защото стъпките ти ехтят и все едно те настигат в тесните улички… да, ама съм, бъркала!
Бе януари 1998 година и все едно, че всички ветрове, мъгли и целият зимен студ си бяха дали среща по улиците, площадите и мостовете на този северен италиански град.
За Торино знаех няколко неща, толкова, колкото да не се изложа съвсем – че е градът на ФИАТ, на “старата дама” – футболния отбор ”Ювентус”, както и че оттам минава реката По (да живеят кръстословиците!). Толкова за познанията ми. Толкова и в минималното количество рекламни и туристически брошури, които открих преди тръгването ми за Италия.
С течение на времето и с помощта на моите приятели усетих, че съм сбъркала в първичните си впечатления и че съм се заблуждавала по отношение на носталгичния образ, който предизвика в мен Торино при първата ни среща. Особено важно е този град да се посети за първи път пролетно или лятно време, но тогава не можех да избирам сезоните, за да се запозная със столицата на италианските автомобили.
В интерес на истината този почти траурен облик и възприятие живее в съзнанието на доста италианци, както и в самите жители на Торино, така че явно е било в рамките на нормалното моите първи импресии да поемат това русло.
На моя въпрос “Защо и самите италианци възприемат Торино като мрачен град?!” ми бе разказано, че в годините на икономическа депресия (по време и след Втората световна война) хиляди италианци от юг (и не само) идват да работят в индустриалния Торино, където с бързи темпове се развива промишлеността и автомобилостроенето.
Поради вечната (и необяснима за нас чужденците) омраза между севера и юга по вратите на торинските апартаменти висяли надписи ”на южняци и на чужденци стаи под наем не се дават”.
Заедно с тази ненавист и взаимно неразбиране, нараствали и проблемите между работещи и работодатели, както и социалното разслоение. Декор на всички тези сцени бил Торино – с мрачните си улици, зимния студ, вечната мъгла и пронизващ вятър.
Този образ доразвиват и многото филми, създадени за времето на индустриализацията на Италия, като понякога по мое лично мнение дори прекаляват с черните краски, за да доразвият още по-силно фабулата на режисьора и сценариста (в смисъл юг – слънце, море…, север – студ и толкова).
Теглейки чертата накрая и сумирайки фактите, откривам, че явно в крайна сметка е било в реда на нещата за мен – чужденката, Торино да изглежда като най-тъжния град, който бях виждала до момента и да се питам може ли човек да живее тук и най-важното – да се усмихва?!…
За първи път чух за Торино като център на бялата и черната магия една вечер, докато се разхождахме край По, а над нас висеше като изрисуван в звездното небе хълмът с църквата на капуцините.
Заедно с Лион и Прага, Торино се смята за място на доброто и свещеното – бялата магия, а с Лондон и Сан Франциско – на сатанинското и дяволското, а именно на черната магия.
Странно и малко смешно е как е възможно един и същи град да бъде център на две крайности, на две противоположни сили, които са в постоянен конфликт една с друга! По въпроса съществуват множество публикации, книги, научни изследвания. Едни вярват в истинността на фактите, а други ги смятат за митология.
Оставям на вещите лица да преценят къде е границата между действителното и свръхестественото. Лично аз приемам темата, така както я приемат по-голяма част от жителите на града – с любопитство и малко насмешка.
Торино е приет в целия свят като магическо място по различни причини, между които множеството символични фигури на дракони, кучета, лъвове, разположени на различни места по площади, улици, църкви, градини и мостове. Не на последно място географски се намира на кръстопът между двете реки По и Дора, които се приема, че представляват слънцето и луната.
За вярващите в тези способности най-важното доказателство за магията на града е, че Торино се намира на точката на пресичане на т.нар. синхронични линии. Това са множество линии и канали на енергия, които обхващат цялата планета и чието присъствие може да бъде усетено само от хора, надарени с паранормални и свръхестествени способности. Китайците наричат тези линии “гърба на дракона”.
За възникването на Торино като населено място има исторически факти и данни, но и множество легенди и митове.
Най-интересната от легендите, по мое мнение, е за египетския принц (фараон) Еридан (Eridano), който е бил смятан за брат, полубог, на Озирис. Говори се, че този принц напуснал земята си след безкрайни проблеми и препирни с кастата на свещениците (съчердотите) и след дълги пътувания открил едно изоставено селище (смята се, че е създадено от келтите) в близост до реката По. Тя му напомняла много за родния Нил и Еридан решил да се установи там, създавайки Торино.
Говори се, че това се е случило през XV век преди новата ера, т.е. векове преди да възникне Рим и великата римска империя.
Като потвърждение на тази легенда учените привеждат в доказателство факта, че краткото (галено) име на Торино, което се използва е Toro, което на български означава бик, а бикът е бил свещеното животно на древните египтяни.
Той е почти навсякъде днес – символ на футболния отбор, символ на града, множество фабрики и фирми го използват също, накъдето и да се обърнеш, виждаш този бик, изправен на задните си крака.
Истинност или случайно съвпадение с легендата?!
В един сайт, посветен на темата, попаднах на думите на Папа Джовани Паоло II (Папа Йоан Павел II) при визитата му в Торино, който казва:
”Торино е един град на светци и лъчи, т.е. където има светлина, надзърта и демонът”…
На това мнение са и всички защитници на идеята за града – център на бялата и черната магия, защото, според тях, когато съществува едното, то не може без другото. Така както, макар че всяко изобретение или новост е създадено, за да улеснява, за да подобрява, то после неминуемо носи със себе си и негативни последици…
Искам обаче за момент да се откъсна от “легендарната” и повествователна част на изложението си, за да приведа малко научни и исторически факти и данни, които по мое мнение предлагат различна визия за града. Макар че едва ли може да се сравнява с вечния град Рим или със столицата на романтиците – Венеция, Торино носи не малко исторически “багаж” и красота и си заслужава, както да бъде посетен, така и преди всичко да бъде опознат и популяризиран.
Торино, освен че е първата столица на обединена Италия, винаги е бил център на идеи и новаторство.
Първият съществуващ автомобил се ражда като трансформация на една карета от царския двор, снабдена с парен котел, работещ с въглища, с която капитан Вирджилио Бордино е направил обиколка на пиаца Кастело на 07. 05. 1854 година.
Първата италианска самолетна линия с хидроплан е била Торино – Венеция – Триест.
Първата телевизия – Rai TV, кинематографията, телефонната индустрия, модата, сладкарството и шоколада, както и много други дейности и открития са се родили в Торино, за да се трансферират по-късно по целия свят.
Не на последно място, когато пиете едно “Мартини” може би не си и представяте (а дали и въобще ви интересува?!), че то е създадено тук и все още фабриките за производството му се намират в близост до Торино (в рамките на около 100 километра от града). Същото важи за бонбоните “Рафаело”, “Киндер сорпреза”, чийто производител е Фереро Роже, за кафето “Лаваца”, не на последно място и “Робе ди Каппа”, чийто пуловери и спортни екипи сме носили почти всички (естествено в последствие разбрах, че не тези с оригиналната марка, но)…
Ето защо, сумирайки по-горе посоченото от мене, Торино се смята за нещо като лаборатория на доброто и на лошото, в смисъл град, който е създал много и е люлка на редица новости, които според мирогледа и личното възприятие могат после да се възприемат и с положителната си страна и с негативните си ефекти…
Жалко само, и го твърдя като чужденка, приела Торино за втори роден град, че голяма част от, нека ги наречем “изобретенията”, са напуснали люлката си и дори самите италианци не знаят и не се интересуват откъде води началото си телевизията или шоколада, а го приемат като даденост, но това е друга тема…
За да спазя още малко от историческата фактология, ще спомена също, че в много текстове се твърди, че Торино някога е бил посещаван от Овидий, Пилат, Нострадамус, Казанова…
В света на вярващите в свръхестественото и паранормалното е познат доктор Густав Рол (1903-1994), жител на Торино, за когото се говори, че притежавал невероятни и невиждани способности, и който бил близък приятел и съветник на личности от ранга на Фелини.
За съжаление в настоящия си пътепис не мога да се задълбоча в темата Густав Рол, тъй като все още събирам материал, който ще изложа впоследствие в друг текст, тъй като личността му, по мое мнение, заслужава да бъде опозната от по-широк кръг читатели…
Остави отговор