Като се качихме в апартамента, ама доста изкачване – етаж магазини и после чак на втория, без асансьор, първо ми бе казано в никакъв случай да не пия вода от чешмата. Любопитката пита съответно защо – след войната и бомбите с обеднен уран не пият водата. Ходят по селските чешми – както посред нощ ходихме с Дани, приятелката, или си купуват. Много хубава вода пих – Кожувчанка, естествено газирана, вкусна, приличаща на нашата Михалковска. Произлиза от планината Кожув /Кожух де по нашенски/, в състава й има най-много калций, полезно нещо за костите.
А нашето приключение с Дани и с водата беше много интересно – след 22 ч. ни взе таксито, един неин съсед ни разкарваше през цялото време, когато бях с нея. Тръгваме към село Кнежjе, но водата там спряла. После по тъмните междуселски пътища към село Горобинци – още като отворихме вратата на колата и заромони водата. Хубава , пивка, а край селската чешма един хубав мирис на животинки, стъпчиците им в калта наоколо – селска идилия! Пълним ние туби и шишета в промишлено количество, че на Дани майката – Здравка с нея и готви даже.
Мама Здравка е мъничка и слабичка женица над 85 години вече, но изглежда много добре, подвижна, че дори и готвеща. В очите й се таи едно благородство на жена, оставила нещо на тази Земя – цяло богатство от три дъщери! Силна духом, корава македонка, справила се с много трудности в живота си!
А и още едно същество трябва да спомена – кучето Гала, красива златиста пуделка, която макар че е в къща, си живее като апартаментна – не излиза на двора. А по улицата пред Дани постоянно обикаляха махленските кучета! Мен и Мирко Гала ни посрещна като стари познати – веднага позна кучешката й душа, че сме приятели на животинките! Мирко, макар и агроном, често гледа Анимал Планет, при това там е българският вариант, със субтитри на български.
Овче поле е силно духовито място – от Мирко научавам, че 300 дни в годината духа вятър – колко е силен, разбрах последния ден – таксито до Куманово едва се сдържаше да не го отвеят от пътя. А на третия етаж в блока е немислимо да оставиш пране в такъв ден! Затова сега се обмисля да се поставят перки за електричество, сигурно ще има полза от вятъра, да не се развява напразно!
Откривам, че яденетата, които ми готвеше Мирко, а и мама Здравка, са съвсем по вкуса ми, нищо особено македонско нямаше , макар че се опитаха да ми угажда доста. Нещо по-необичайно беше прстамаjлиjа – като пица, с по-дебело тесто, продукти подобни, но отгоре и яйце. Бурек например е баница с месо, докато при нас бюрек е хубава баница със сирене. Има си Мирко лични особености – употребява вегета, но това не е нещо непознато за мен, защото и при нас я ядем същата, в синьото пакетче. Един разкошен йогурт в еднолитрови шишета си го нямаме обаче! От негов приятел взимаше вкусни малки кебапчета, на две хапки едва ти стигат. На масата винаги имаше плодове. Особено ми хвалеше ябълки, зелени, не съвсем привлекателни на вид, но чужденците в Гърция, където той работи, на остров Крит, много ги харесвали. А иначе това, което в Т-маркета в Пловдив го продават като македонски ябълки, си ги имат – червено-жълти, сочни, не много сладки, но много вкусни.
На другия ден утрото беше свежо, обещаващо добър ден. Първата снимка, която направих от балкона, сякаш показваше какво настроение имам и какъв ден ме очакваше. Без да искам в кадър е попаднала една птица, гугутка ли, гълъб ли. Мирко каза, че на балкона му идват често гугутки и той си ги подхранва. А може точно някоя от тях да ми е казала добро утро!?
Мирко ми гласува голямо доверие – още на другия ден получих ключ от апартамента. А не зная защо, си представях, че ще бъде къщичка, с дворче, с цветенца – може би защото съм се затъжила за такова нещо, отдавна катерим блоковите пространства. И навярно от това, че като четох колко жители има Свети Николе – около 14000, си мислих за къща. Е, Дани беше на къща!
Сякаш нарочно за мен на 7 и 8 март имаше Международен фестивал за автентичен фолклор, концерт в киното им, дефиле по улиците на града. Не разбирам много от такава музика, но ми беше много интересно. От България имаше една скромна групичка от Сапарева баня. На мен най-много ми харесаха едни баби и дядовци от Куманово, представиха македонска сватба. Ама обичаите също като при нас – засевките, прибулването, бръсненето на младоженика … С моето хубаво апаратче се нащраках вечерта, но най-хубавите ми снимки станаха на 8 март по улиците на Свети Николе. Даже младежите и ми позираха – кой ли знае от кой вестник съм!?!?
Беше ми начертан маршрут по центъра – да не се загубя – хайде де , на треньора по спортно ориентиране такова начертание! Още на втория ден го наруших – качих се до църквата чак. И ми се каза да не си харча парите – и това не стана, аз един мъж ако не излъжа, няма да го чакам да ми купи това-онова необходимо в туристическия живот – най-вече картички. Обмених си на два пъти, получих по 600 денара съответно за 10 евро и 20 лв. Макар че Мирко ми даде картички, аз скромно си взех само 4 от предложените, но те не ми стигнаха. И тръгнах да търся – ни в книжарница, ни на вестникарска будка – абе няма най-ценната туристическа стока! Някой ми каза, че единствено във фотото ще намеря – а то е точно под прозорците на апартамента на Мирко. Та си напазарих аз още картички, минах и по магазините. Гледам стока, цени, май като в България е, къде по-любезни продавачи, къде не ми обърнаха внимание – като си гледам, да си гледам! В едно магазинче до фотото с много любезна продавачка в пенсионна възраст и разговор проведохме, че ми стана интересно да си купя нещо – една по-интимна част от тоалета, ама от хубав памучен материал.
Сутринта на женския празник, както се полага на жена, си имах подарък. Но на площада до блока имаше и предизборна агитация – кандидат-кмет раздаваше политически по едно цвете за една жена! Така му беше написано на картичката към карамфила – 1 цвет за 1 жена, и още Срекен 8-ми март!. Изглежда продавачите на цветарския магазин в блока му бяха приятели, а аз с тях още предния ден се запознах, като обикалях с цел – картички и опознаване на македонската действителност! Че покрай другите потенциални негови гласоподавателки и аз получих карамфил, а му вързах мартеничка на ръката. Казах му на Първа пролет да я свали, защото бях разбрала, че там щъркелите са рядкост. То пък на 22 март им беше изборът! Мартеничката ли му донесе късмет – вече е градоначалник на Свети Николе – както предвидливо направих после справка на сайта на града! Има ни документирани на фото даже! Та при следващото ходене ще трябва да се гостува и на господин кметя!?
Моето голямо хоби – историята, археологията в частност, също получи удовлетворение. По празничните дни музеят е затворен, но после с Дани го посетихме. Той сега е в ремонт, но за такива скъпи гости от България сам директорът отдели от времето си. А като му показах Голямата Косматка, една от гордостите на нашия археолог Георги Китов, Бог да го прости, и той като показа техните разкопки на Билазора /Bylazora/ се разбрахме кой какво обича! Даже ме покани да ида през юни-юли на откриването на обновения музей, че и да работим с Дани на разкопките. Тя си поогледа маникюрите и каза, че няма да стане, ама аз нямам маникюрче!? Остава да поискам от Мирко квартира и да участвам в международния проект – с американски пари се прави всичко. Но са още в много начален стадий, стигнали са до част от една каменна улица и градска врата, нататък могилата все още крие тайните си. Вероятно това е центърът на Пеонската държава, до село Кнежje, където обикаляхме за вода и в тъмнината ми показаха могилата. Веднага ми минава мисълта, че пеоните са траки, но не посмях да кажа, сега вече го казвам, направих справка за тракийските племена! Смята се, че на това място е имало е имало пеонско селище от 3 в. пр. Хр.
Остави отговор