Автор: Радослав Райков
На Арланда, летището на Стокхолм, слизаме от самолета и студът ни сграбчва с вкочанените си пръсти след 25-градусовата жега вътре. Не че температурата е толкова ниска, а всичко е заради вятъра. Построен на 14 острова, градът е заобиколен от вода и въздушните маси се преместват над него ту от Балтийско море към езерото Меларен, ту обратно. В ушите ми засвирва пронизително северният вятър. Защо ли ми трябваше да идвам през зимата?
Добре че нашите шведски приятели Пер и Хелма Фогелстрьом бяха дошли да ни посрещнат и се пъхнахме на топло в тъмносиньото волво.
След като си починахме от пътуването, на другия ден тръгнахме на разходка из Стокхолм. Не напразно го наричат Северната Венеция – има места, от които изглежда точно като италианския град – само дето покривите на къщите са покрити със сняг, нещо, което не може да стане в родното място на Доджите. Историческата справка сочи, че основател е Биргер Ярл. Но защо го е построил точно тук? Легендата твърди, че древните викинги не могли да се споразумеят помежду си къде да се намира столицата. Затова решили да пуснат едно парче дърво /сток/ по течението на реката и където спре, там да издигнат града. То се загнездило в подножието на неголям хълм /холм/ и така името дошло от само себе си – Сток-холм. Стокхолм реално става столица на Швеция едва през 1523 година и оттогава е свидетел на множество важни исторически събития. Най-яркото е т.нар. Стокхолмска кървава баня – на 8 и 9 ноември 1520 година в борбата против датската власт. В тези дни е била пролята кръвта на хиляди шведи, борещи се против господството на чуждия владетел, за своята свобода и независимост.
Гамла Стан е старата част на града. Тя е разположена на остров и през лятото тук се организират двучасови туристически обиколки. Сега обаче трябваше да го разгледаме сами и благодарение на шведските ни приятели се ориентирахме в лабиринта от тесни улички, постлани с калдаръм, малки магазинчета и средновековни сгради. Те са добре запазени, с ремонтирани и оцветени в мръсножълто или кафяво фасади. По криволичещите алеи ухае на току-що изпечен хляб от малките пекарни, по витрините на които са наредени скулптори на животни и хора, изработени от тесто. От количката, спряна на някой ъгъл, може да си купите топло червено вино с черен пипер или грог. Горещите меденки с разтопен кайсиев конфитюр в тях са особено подходящи за студеното време. През топлите дни шведите обичат да се разхождат вечер по кея на Стария град, а през зимните се пъхат в средновековните кръчми, най-известната от която е “Сторторскелърен”, прочута с винарската си изба.
Голяма част от забележителностите на града са в Гамла Стан. Като например Кунглига Слотет /Кралския дворец/, надвиснал над водите на Норстрьом, строен от 1697 до 1760 г. в ренесансов стил. Има само една стая в повече от Бъкингамския дворец, но на шведите това им стига, за да се хвалят. До Двореца е музея с кралските корони, доспехи, оръжия, диаманти. Наблизо е разположена и сградата на борсата на Стура торгет /Големия площад/ в стил рококо – внушителна постройка! А представители на готическия стил са църквите Тюскачюркан, Ридархолмстрюб и Стурчюркан, където е известната скулптурна група на Бент Нотке от 1482г., изобразяваща победата на Стен Стуре – водачът на въстанието срещу датчаните като Св. Георги над дракона /Дания/. Но извън Гамла Стан на ред със старите сгради в Стокхолм се издигат и нови, модерни постройки от стомана и стъкло – като небостъргачите в новоизградения Сергел център.
Търговските улици на Стокхолм са “Кунгсгатан” и “Хамгатан”, простиращи се от изток на запад, и “Рейерингатан”, която заедно с “Дротингатан”, свързват северната с южната част. Те предлагат луксозни магазини със скъпи стоки, но човек винаги може да ги разгледа като триумф на шведската икономика.
От Гамла Стан, покрай катедралата Стурчюркан и Двореца, стигаме до Риксдага – шведския Парламент, който се намира на отделен остров. Пред него под земята е изграден търговски център, в средата на който има открито пространство. Тук е паметника “Кристалната купа”, който е място за срещи на младите хора – красиви шведки с руси коси и още по-русоляви младежи с рокерски якета. Продължаваме по моста Нурбру над водите на протока Нурдстрьом и излизаме на площад Густав ІІ Адолф вече на континентална земя, където са Операта, Министерството на външните работи, много банки, административни сгради и кантори на стотици фирми. Насочваме се на изток, за да се окажем на Страндвеген – крайбрежния булевард. В Стокхолм ще видите не малко лодки и яхти, защото всеки шести жител на столицата има свой собствен воден транспорт. С него шведът броди из Шергорда, както те общо наричат островните лабиринти около Стокхолм. На по-усамотените острови хората се разхождат само с колела, автомобилите са забранени. Там са построени къщи от дърво, които се наемат от семейства за през уикенда. Една такава почивка те зарежда за дълго време – хем си в Стокхолм, хем си ограден от гори, вода и тишина.
На един такъв остров се намира Скансен. Скансен представлява хълм, на който е разположен първият в света музей на открито – нещо като нашия “Етъра”, само че доста по-голям, по-богат и по-добре уреден. В него може да видите селски къщи от различните шведски провинции, действащи работилнички, фурни, поща, а край тях скитат северни елени и овце. Скансен представлява истинско шведско средновековно село, събрало в себе си всичко на едно. Има и зоологическа градина, която е без вход, след като веднъж вече сте влезли в Скансен, за разлика от Австрия и другите европейски държави. Ако имате късмет, може да видите как се бият в басейна северни мечки и да наблюдавате други странни видове полярни животни. От магазинчето до работилничката за стъкло може да си купите нещо за спомен, да минете по една от централните алеи, наподобяваща средновековен пазар, където днес всички сергии продават сувенири или да се снимате с някоя очарователна шведка в народна носия. Тук тържествено се отбелязва и Митсомърът /най-дългият ден в годината/ с народни танци и богата фолклорна програма.
Обиколката на Юргорден няма да е пълна, ако не споменем кораба-музей “Густав Ваза”, закотвен в северозападната част на острова срещу Гамла Стан. Построен е от Густав ІІ Адолф, но потънал още при първото си плаване, преди изобщо да достигне открито море и след 333 години бил изваден, реставриран и превърнат в музей. Това е най-красивият кораб в шведската история. Сградата на музея, в която се съхранява плавателния съд, също има формата на кораб и е находчиво измислена. В центъра се намира самия обект за разглеждане, а околовръст по стените са построени ложи, от които да се наблюдава кораба, тъй че когато се качите на 6 етаж, може да видите палубата му. От първия се виждат трюмовете му, а от средните – отворите за оръдията и части от вътрешността. Кърмата му е истинско произведение на изкуството – просто не е останало празно място от дървена склуптура и ажурна резба. На 1 етаж е и разказана историята по построяването му и ентусиазма, с който е бил започнат.
Юмле Гарден е друг парк в Стокхолм. В разкошните му градини е разположена Кунглига библиотек /Кралската библиотека/. В нея се съхраняват около 700 000 тома и 120 000 ръкописа, между които “Златният кодекс”, Дяволската библия и др., както и кореспонденцията на Пенчо Славейков и Мара Белчева с техния приятел проф. Алфред Йенсен.
В Стокхолм има още много какво да се види, затова една обиколка от един-два дни не е достатъчна, каквато обикновено предлагат туристическите фирми, най-малкото защото няма да усетите духа на тази страна, нещо, което е изключително важно; скандинавските държави се различават от европейските не с историческите си паметници, а именно с духа си. Но това е една друга тема.
Остави отговор