Автор: Радослав Райков
Най-приятни са случайните екскурзии, онези, които човек не е планирал. Така един ден от моето гостуване в Дания се оказах в Стевнс. И веднага щом слязох от влака, ме заведоха да видя най-голямата забележителност на областта – Стевнс Клинт. Не ми казаха какво е, за да бъда изненадан. И наистина бях. Стоях пред издигащи се от тюркоазеното море грамадни, високи, отвесни, бели скали, напукани на места от малки свлачища. Долу бяха проядени от прибоя, а над тях гората простираше зелените си клони до самия им ръб, дори понякога се спускаше през някоя пролука надолу. Огромни скални откоси висяха над морето и ронеха камъни и прах във водата. Канари от разядени и начупени от морето скали спираха вълните от по-нататъшното им разрушително въздействие, които се разбиваха в тях и пенеха на малки вихри. Четиридесетметровата пропаст разкриваше различните пластове, разбулващи историята на скалите и тяхното създаване преди 100 млн. год. По този начин пластът отпреди 65 млн. год. показва глобалните климатични промени, настъпили на Земята, на които учените напоследък залагат все повече като евентуална причина за смъртта на динозаврите. Въпреки многобройните проучвания досега не е даден задоволителен отговор на въпроса защо тогава климатът се е променил от тропичен в почти полярен за около 5000 години. Близо 60% от флората и 75% от фауната загива, включително и големите гущери. Въпросният слой е дебел от 3 до 12 см. и се вижда като сива линия сред белия варовик.
Наблизо е и старата църква, чийто хор се срутил в морето през 1928 г. Останките й обаче и досега са най-хубавото място за наблюдение на скалите, защото от тях се открива гледка към една значителна част от бялата стена, накъдрена от малки, уютни заливчета, извезани със зеленината на горите, или пък почти голи, тесни плажове, покрити единствено с едър камънак. Легендата разказва, че църквата била вдигната на самия ръб на скалите, защото точно тук било мястото, на което местният управник успял да слезе на брега по дъска, спусната от кораба му, прибиращ се след победоносна битка с банда пирати, върлуващи из околността.
Несравнима обаче е гледката на скалите при залез слънце и местните знаят това. Цяло лято яхтите “Хансерак” и “Фърхолм” обикалят бреговете на Стевнс и показват на посетителите прелестите му. За вечерния курс обаче има най-много желаещи. Косите лъчи на слънцето сякаш извират от хоризонта и заиграват по белите скали с червените си, жълти и виолетови отражения, превръщайки варовика в екран, на който силите на природата се надпреварват за очарованието на туристите.
На юг, близо до Родви, докъдето стигат скалите, пък е кариерата за варовик с известната си пирамида. Широки бели пътища се вият покрай склоновете, в подножието на които стои струпан натрошен варовик. Кариерата вече не работи, но е туристическа атракция. От тук стара пътека ви изкачва отново на върха на скалите, по чийто край е прокаран път до Родви, до който може да стигнете и пеш.
Най-високата точка на скалите е Флагбанкен при Мандеховд, извисяваща се на около 40 м. От тук гледката към залива и останалата част на скалите е пленителна. Още по-красива е панорамата от бившата радарна кула на военните. В информационния център тук е наредена малка изложба на намерените около Мандеховд фосили. Флагбанкен едно време е бил военна станция, но през 1972 г. униформените се изнесли и сега е превърнат в туристическа атракция.
Ако сте сами на Стевнс, лесно ще откриете Флагбанкен – само трябва да следвате стрелките “Stevns Natur Centre/Mandehoved”. Това е стартов пункт за много организирани групи, които искат да научат нещо повече за Стевнс Клинт. На нашата група, съставена от почти всички европейски националности, се падна очарователна датчанка с къса руса коса, облечена в отровнозеленото им униформено яке, на чиято табелка пишеше: Каролине Нилсен. Девойката ни засипа с информация, а ние – с въпроси. Тя обаче се оказа достоен потомък на викингите и храбро се бори с нас, докато не отговори на всичките ни запитвания.
Сторе-Хединг
Следобед се насочихме към центъра на областта – Сторе-Хединг. През ХІІІ в. градът е бил столица на Стевнс, призната с грамота дори от баварския крал. Сега е очарователно селище, чийто постройки и павирани улици напомнят за славното му минало. Разходката по Алгад и Вестергад превежда посетителя покрай някои от най-интересните и добри запазени средновековни сгради. В края на първата улица е уникалната за Дания църква “Св. Катерина”. Издигната е през ХІІІ в. с осмоъгълен неф. Мястото зад олтара, който по същество прикрива аркадата от тайни стаички или параклиси, де факто били използвани за защита и укритие. Според легендата благодарение на тях Клиф Кинг успял да отблъсне враговете. Отвъд гробището на старата църква се намира най-голямата плачеща върба в Скандинавия. Дори само заради огромното дърво, пред което човек се чувства като джудже, си заслужава да дойдете. Датчаните се шегуват, че под клоните й се намира най-големият апартамент на Дания – разстоянието между ствола и опрелите в земята й клони наистина е смайващо – все едно си влязъл в катедрала.
Ако си падате по пазаруването Сторе ще ви разочарова – има само няколко, но затова пък големи магазина, в които обаче се продава едно и също. Но пазарните дни, които се организират на открито през лятото, са точно за вас. На дървени масички под шатри и чадъри всеки продава всичко – от плодове, които греят всеки в отделна накъдрена по края хартийка до стари лампи от ХІХ в. и овехтели спортни значки. Пушат барбекюта, изнасят се маси на открито и Карлсберг се лее като река – а над главите ви се вее двуцветният датски флаг. Когато обаче денят свърши по земята няма нито една хартийка.
В събота на главната улица се изнасят концерти върху специално направени за целта сцени, поради което Алгад се затваря. Тук е и най-старата аптека на Стевнс и макар че отвън трудно ще я разпознаете заради неотдавнашния й ремнт, отвътре собствениците й са запазили оригиналния й вид. Лавиците са нови, но отново от дърво, а шишенцата са старите, познати ни от ХІХ в., наредени по височина, със стъклени запушалки и топчести похлупаци.
Една от най-интересните забележителности лично за мен бе Водната кула от 1911 г., използвана в миналото и като градска порта. Това е тясна и висока гранитна кула, с проход в средата, напомняща по излъчването си удивително много на кулата на манастира от филмовата версия на “Името на розата”. Стените й са изпъстрени с кръстове, които всъщност са дупки, оставени в съответните форма. Тя се намира в края на града и отвъд нея се простира малък парк от ХІХ в. От върха й се разлива красива панорама към почти целия Стевнс. Едва тогава човек може да разбере къде е бил и откъде е минал.
Южен Стевнс
“А сега отиваме в Хьоструп”, казва кралят в драмата “Елверхьой”. Хьоструп Ховедгаард е селска ферма, разположена в южен Стевнс и спада към абатството Веметофт. Ако не понасяте миризмата на чесън, по-добре не идвайте, защото цялата околност ухае на див чесън, особено през пролетта. Нали чесънът пази от зли духове, в Стевнс някои езически ритуали са все още живи.
Наблизо е и Лунд, живописно рибарско селище, чието население включва и няколко известни датски художника. В съседния Гевно се издига паметник на Нилс Ларсен Стевнс, известен датски пейзажист. До него е и “галерията”, в която всъщност местните майстори излагат и продават творенията си – най-вече в сферата на сувенирите.
Замъкът Горслев
Дания, в която няма много замъци, може да се гордее с този в Стевнс. Построен през ХІV в., той е единственият обитаван и досега средновековен дворец в кралството. Издигнат е със строителните материали, добивани в криерата за варовик в Стевнс Клинт и тухли – импозантен комплекс от няколко постройки във формата на буквата П. Най-красив е обаче от източната си външна страна. Имението покрива площ от 1 670 хектара, повечето от които земеделски земи и гори. Част от прекрасния парк е отворен за посещения, но самият замък приема посетители много рядко. Слънчеви петна играят по алеите, а стволовете на дърветата са прегърнати от бръшлян и мъх. Горслев Богескоф се слави с вековните си буки, пълзящи по разлетите хълмове, някои от които са изкуствени гробни могили, вече така обрасли с трева и дървета, че приличат на обикновени възвишения. В края на гората е едноименният ресторант, който всяка година е домакин на ежегодната гимнастическа среща през юни. Ресторантът датира от началото на ХХ в. и работи само през лятото. През май пък се провежда т.нар. “лов на лисици”. Лисици няма, а ездачите с червени униформи повече парадират с красивите си одежди, отколкото да преследват нещо. В Англия лисиците отдавна са се превърнали в напаст и ежегодните ловувания са не само традиция, а и начин да се ограничи популацията им, равновесие, което сега ще бъде нарушено, след като наскоро парламентът на Великобритания реши да го забрани. На Стевнс обаче няма и една лисица и всичко това се прави в името на обичая. Тогава може да разгледате и замъка. Ездачите излизат през портата му в няколко редици, а пред тях върви духов оркестър. След това се състезават в прескачане на препятствия на моравата пред ресторанта.
Снимка: Niels Elgaard Larsen (Self-photographed) [GFDL or CC BY-SA 3.0], via Wikimedia Commons
Колкото по-навътре навлиза човек, толкова повече тайни за Стевнс открива. В началото мислех, че единствената забележителност тук са скалите – безспорно първенци в това отношение. После се оказах в Сторе, което бе нормално – все пак районът е обитаван и има история. След това научих за замъка, а сега попаднах и на къщата Трине, която показва наредбата и начина на живот на датчаните след залеза на викингите до ХІХ в. За туристите, които не бързат, Стевнс има още много изненади, но за съжаление ние бяхме там само за 1 ден.
Остави отговор