Сингапур – къмпинг в космическа станция от бъдещето

Автор: Вълшебния Керван, www.bgmagickervan.com

„Вълшебния Керван пътува по света по най-различни начини – най-често на автостоп. На настоящото пътуване сме двама човека: Маги и Цветин – никога не знаем обаче кой може да се присъедини към нас. Кервана ползва карта и компас и генерира непрестанно невероятностни събития и приключения; Каква е нашата мисия? Да опознаем света и хората – колкото повече обикаляме, толкова по-приятно изненадани сме от това, което виждаме.“

На границата минаваме безпроблемно. Всички граждани на европейския съюз имат право на 90 дневен безвизов престой. Никой не проверява багажите ни и след минути сме официално на сингапурска земя. Законите тук са много строги, но ние сме в пълна изправност – не пренасяме наркотици, нямаме белезници в багажа и най-важното не сме внесли нелегално изключително забранените дъвки. По-късно разпитваме местните защо е такова престъпление да носиш или дъвчеш дъвки в Сингапур, но обясненията не ни се сториха задоволителни. Що се отнася до наркотиците, присъдата е смъртна, без право на обжалване. Друго официално наказание тук е бой с пръчка. Слава Богу, че сме невинни туристи 🙂 

Преобладаващото население на Сингапур са китайци, като те са и управляващата класа. Индийците и малайзийците са малък процент и са основно работници. Тук живеят и голям брой чужденци от цял свят, между които много американци. Небостъргачи на какви ли не световни корпорации и банки стърчат като гиганти в центъра. Нямаме търпение да видим този ултра модерен град, чудесата на съвременната архитектура и хайтек постиженията. Сингапур е обявен за британска колония през 1867 година. Бил е част от така наречените селища на провлака (Strait settlements), включващи Пинанг и Малака. От просто рибарско село се превръща в един от най-важните световни икономически хъбове. Имало е план за връщането му на Малайзия, но след тежки сблъсъци между китайците и малайте, в крайна сметка остава независима държава.

Качваме се на автобус номер 170 към центъра. Навън вече е тъмно. От всякъде се чува китайска реч. Забулените жени ги няма. Всичко лъщи от чистота. Сякаш сме в Китай отново, но един бъдещ, свръх модерен, космополитен Китай. Автобусът е пълен със сингапурци и имигранти, ходили на пазар за евтини неща в Джохор Бару. Стандартът е толкова висок, че май наистина излиза по-евтино да отскочиш до Малайзия за определени покупки. Автобусът ни остава на улица Куийн (Queen street) и с изумление забелязваме, че се намираме в кварталче с ниски подържани сгради. Небостъргачите са на широки разстояния един от друг, а между тях са запазени старите къщи и едновремешния облик на града.

Винаги си представяхме, че Сингапур ще е нещо като Хонг Конг, но за голямо наше учудване се оказа, че стилът му е коренно различен. Човек изобщо не се чувства задушен от високите сгради, има просторност. В същото време е и много спокойно. Няма голям трафик и забързани хора с куфарчета и вратовръзки. Вървенето из града е изключително приятно.

Скоро достигаме до малайзийския квартал и Арабската улица (Arab street). Шишове и разнообразни храни се предлагат в лъскави ресторантчета. Мирише точно като в Близкия изток. За съжаление нито едно ястие не пада под 7-8 сингапурски долара (тоест около 10 лева). Султанската джамия (Sultan mosque) свети като излязла от „1001 нощ“.

Всички обменни бюра са затворени вече и се налага да изтеглим долари от банкомата. Насочваме се към метрото, с което трябва да стигнем до парка на източното крайбрежие (East cost park). Три, четири спирки с метрото ни излизат по близо 2 лв. на човек (1,60 долара). Явно следващите дни ще трябва да се върви пеша. Метрото е пълно с хора от цял свят. Такъв тип мултинационалност винаги ни удивлява, не спираме да зяпаме наляво, надясно.

Паркът се оказва доста далеч от метро станцията. Докато вървим попадаме на китайска даоистка церемония, провеждаща се под голям навес. Осведомяваме се, че честват раждането на някакво даоистко божество. Повечето хора са облечени в лъскави, сребърни ризи. Възрастен китаец със свита от помощници предлага плодове, напитки и благоухания на божеството. Множеството се кланя периодично под звуците на гонгове и старинни напеви. За три години в Китай никога не сме виждали такава церемония.

Скоро достигаме до парка, простиращ се на над 15 км по крайбрежието. В интернет бяхме проверили, че из различните паркове в Сингапур има безплатни къмпинги. Този е най-близкият да центъра и затова избрахме него. Зоната за палатките е на още километър от нас и пристигаме капнали от умора

Опъваме палатката под дебело дърво на десетина метра от морето. В къмпинга има поне още 30-40 палатки, пръснати по полянките. Светлините от стотици кораби на хоризонта създават илюзията, че срещу плажа има дълга ивица земя с постройки.

19.03

На сутринта в парка се появяват стотици спортуващи хора – колоездачи, джогери, тайчисти, на ролери, скейтове… всички са пременени със спортни екипи. Американски майки спортуват, тичайки с колички с бебета. Пълно е със западняци, пребиваващи тук. Тъй като е събота, семейства и компании от младежи идват на палатки до морето. Къмпингуващите вече са десетки.

В парка има всичко необходимо, за което на човек може да му хрумне. Баните и тоалетните са безплатни, изрядно чисти и дори снабдени с тоалетна хартия. Разхождащите и тези с колела и ролери се придвижват из различни алеи. Има специални каменни маси и зони за барбекю, на които хората си устройват пикник. Паркът е разделен на зони и във всяка една има различни неща – ресторантчета, магазини, места за каране на колело (Наемът за колело на ден е 30 долара).

От време на време се забелязват полицейски коли, патрулиращи по алеите. Разбира се от понеделник до четвъртък къмпингът и паркът пустеят и е доста по-спокойно. Това, което ни впечатли особено, беше, че чрез тънки пешеходни алеи, така наречените „park connectors“, този парк се свързва с други паркове и ако човек желае може да върви или кара колело над 50 км, из цял Сингапур, без да трябва да се движи по улици с коли и движение. Градоустройството е просто изумително.

В къмпинга има и няколко перманентни обитатели с гигантски палатки, но изглежда че са получили разрешение от общината да живеят тук. Едното семейство са доста пълнички хора с малайски или индонезийски корени. По цял ден лежат в една беседка. Отглеждат котки и птички и са хората, които извършват най-малко дейности през деня, от всички които виждаме тук.

Нямат никаква работа, но очевидно не им липсват храна и пари, ако се съди как са се разплули и че хранят всички котки наоколо с котешка храна от пакетче. Те са ни съседи, от време на време си говорим и ни наглеждат палатката докато ни няма. Малко по-встрани имаше и някакви странни типове с деградирал вид. Един ден някой подаде сигнал, полицията дойде, накара ги да дадат урина и ги прибра всичките.