Румъния

Автор: Радослав Райков

Дали ще минете през Русе или през Видин, няма значение. Вече сте в Румъния. Пътят е свързващата нишка между границите и другите бариери от всякакъв тип – планини, долини и т.н. Издига се и се спуска, вие се на красиви меандри и серпантини и накрая ви отвежда до желаното място. А шосетата в Румъния са добри. Ту навлизате в тунел от клони, ту излизате на огряни от слънцето места, ту карате под шарената сянка, хвърляна от дърветата наоколо, които само напомнят, че Румъния е четвърта в Европа по богатство на своите гори и се бори с такива гиганти като Финландия, Швеция и Норвегия. В полетата край пътя може да видите как подскача  някой подплашен заек или лисица как самодоволно примижава с очи. Срещат се и сърни, мечки, вълци и др. А ако минете през делтата на Дунав, ще зърнете пеликани и фламинга, които изглеждат като привидения с нежния си розов цвят. Всичко наоколо е обрасло с трева и полски цветя чак до хоризонта. Там някъде се мержелеят и няколко селца, от които се носи уханието на току-що сварен качамак и още топло масло.

Езера и реки прорязват Румъния – Олт, Сирет, Аржеш. Най-голямото езеро е Разим. Но има и такива, със спокойна, тъмна борово вода, заградени с ливадник и чепати пънове по брега, потънали в мъх. Карпатите се изтягат през цялата територия на страната и всички хълмове и равнини трябва да се съобразяват с тях. Те са най-голямата планинска верига в Източна Европа, която започва от Братислава, а свършва при пролома на Железни врата на Дунав. Минава през Чехия, Словакия, Унгария, Русия и завършва в Румъния. Различните части носят различни имена – Малки Карпати, Татри, Трансилвански Алпи и др. Най-високият връх в Румъния е Молдовяну /2 543 м./.

Тази земя, в която човек може да види как пред очите му се разтварят горските цветя и как бавно се стича по тях прозрачната роса, е изпълнена с много и мрачна история. Първи са гетите и даките, които са тракийски племена и идвайки тук, заселват териториите между Дунав и северните Карпати. Обединявайки се, те създават съюз, който се издига между 82-44 г. пр.н.е. под ръководството на Бюребиста. Той завладява гръцките градове Томис, Хистрия и Калатис, като по този начин ликвидира опасността от келтска инвазия и става най-силният владетел в района. Но малко след това Бюребиста е свален от трона чрез заговор. Жадната за власт аристокрация обаче не успява да се справи с огромните владения на кралството и загубва пограничните области. През 1 в.от н.е., когато Римската империя отново започва да набира сили, Дунав става граница между нея и гето-даките. Те биват победени от имперските легиони и Дакия се превръща в римска провинция. Оттогава датира римското влияние в самостоятелно развилото се изкуство на даките, чиито култови сгради в Молдова и Влашко се отличават с богата скулпторна украса и фрески. Впечатления правят и декоративната резба на камъни, на сребро, изкусно измайсторените надгробни паметници.

Надгробен камък на първите независими румънски държави, появили се след отхвърлянето на унгарското господство през ХІV в., слагат турците. Под турска власт румънските княжества запазват своята единна цялост, политическа и административна структура, социална организация, т.е. автономността си, но трябва да плащат данък на султана. Така те избягват масовото заселване на мюсюлмани на териториите си, което е видно и днес. Тук е мястото да споменем за Влад Тепеш /1456-1462/, може би най-известната личност в румънската история – иначе казано, Дракула. Влад е един от малкото феодали, опълчвали се дълго време на турците. Освен със своята перфектна бойна машина, те всявали  страх сред европейците и с кръвожадността си. Дракула обаче се оказал още по-жесток. Говори се, че побивал на кол пленниците си и ги гледал, докато се гърчели и умирали. Разнесли се слухове, че пие кръвта им и извършва всякакви други ужасии. Много от османските предводители не искали да завладяват феодалното му царство. Фанатизмът обаче изиграл своята роля и неверникът бил победен. Днес като замък на Дракула показват този на Бран. Защото когато Брам Стоукър започва да пише прословутата си книга, той има предвид замъка на румънския феодал Бран, и неговата творба го превръща в туристическа атракция.

От Средновековието са останали и замъците в Аргеш, Сучева и Яси, красивите манастири в Тисмана, Козия и Немт. През 1508 г. Румъния се запознава с печатното слово и много от печатните книги с дебели, дървени подвързии се пазят именно в мрачните тунели на библиотеките на тези манастири. Значителна част от тях са били широко разпространени в Югоизточна Европа.

С много по-голяма давност са народните песни, от които популярен жанр е т.нар. “дойна”, а от танците – сърба, хоро и жок. Широко разпространени са народните инструменти най, тарагот, флуер, кобза и др., характерни само за региона, с които се постига неповторимото звучене на румънската народна песен.

И ако това е старият свят на Румъния, то новият й свят може да бъде въплътен от столицата Букурещ, от подземната мрежа от ж.п. линии на неговото метро, от сградата на парламента, намираща се на хълма Митрополия на десния бряг на  р. Дъмбовица, от двете страни на която е разположен градът. Там са и жилищните квартали на столицата, докато на левият бряг е деловият й център с банките, административните здания, ресторантите, магазините. Тук е и седалището на Румънската Академия на науките, основана през 1879 г., на много ВУЗ-ове, включително и на стария университет от 1864 г. През същия този ХІХ в. Букурещ става културен и политически център на нашата емиграция, в който развиват просветна и революционна дейност видни личности на българското Възраждане като С.Врачански, Г.С.Раковски, Л.Каравелов, Левски, Ботев. Тук се и издават голям брой български книги, списания и вестници, излизали до Освобождението.

Букурещ става столица на Румъния през 1861 г., имайки опит преди това като столица на Влахия през ХVІІ в. Главната улица е Каля Викторней, а други забележителности са църквата Куртеа /от средата на ХVІ в./ – най-старата от съхранените съоръжения от типа  еднокуполна базилика, патриаршеската черква и църквата Ставропомос, която заслужава да се види дори само заради сложната декоративна резба върху камък, с която е покрита.

В Букурещ и Румъния има още много места, които са задължителна спирка за всеки, посещаващ тази страна. А поради близостта си до нас, ние можем да обиколим всяко едно от тях.