Автор: Красимира Дечева
На 23 февруари Светлин Маринов (photoforce) и Клуб Фото-Култ,със специалното съдействие на „Лукойл“, организираха атракционно фотографско пътуване „Полярен експрес“ по маршрут Септември – Велинград – Септември с единствения реставриран ретро влак в България.
Светлин Маринов разказа следното: „Локомотивът на влакът е един от най-мощните и тежки парни локомотиви на БДЖ. Произведен през 1949-та година в полския завод Chrzanow Poland. Докаран е в България и до навлизането на по-модерни локомотиви е обслужвал влакове единствено по линията гара Септември – Банско. Композицията е с автентичен ретро-фургон и два ретро пътнически вагона. Първият, BC76.4 е единственият оцелял от доставените осем на брой такива през 1941-ва година и е произведен в Германия. Другият пътнически вагон, C no.502 е също така единствен по рода си, произведен от фабриката KOPRIVNICKA VOZOVKA и доставен в България през далечната 1926-та година. Движи се по линия N16: Септември -Велинград – Добринище. Завършена е 1940. Последната секция Банско – Добринище е открита 1945г. След Велинград преминава най-високата гара на Балканите „Аврамови колиби“ 1267 м.“
Пътуването започна в 9:40 от гара Септември. Ретровлакът ни преведе през тунели и мостове, малки, китни гарички и гледки, към любимите Родопи.
Чинно се надвесвахме от вагоните за да хванем „по-добрата гледна точка“: момента когато влака завива и предстои тунел. Спътниците се грижеха да не бъдем отнесени от идващата скала, като навреме ни издърпваха навътре. Стояхме между вагоните и се радвахме на парата и саждите, които бяха в изобилие, особено в тунелите. Специалните „Фото-Паузи“ се разпознаваха след три локомотивни сигнала, подадени от г-н Стрезов (машиниста).
Изсипвахме се по трасето, минавахме пред локомотива и заемахме удобни позиции, за да запечатим със съвременна техника отминалото великолепие на релсовия транспорт.
При сигнал подаден от Светльо към Стразов (с автентично телефонно устройство) огнярите задвижваха малкото влакче с много пара и стиснати палци, тревожно следейки дали поредния фотограф ще успее да се махне навреме от релсите.
Снимането за някои не бе достатъчно и с риск да повредят компактния си цифров фотоапарат го сложиха на видеорежим и поставиха под релсите…
Организаторите се бяха погрижили да има за всички баничка, боза и айрян. Не по разписанието пристигнахме във Велинград, където всеки бе свободен да се забавлява.
Започна се с раздаването на широкоъгълни обективи сигма, нашата компания се сдоби с 4,5 мм фокусно разстояние. Повече от забавно – насочваш обектива напред и си виждаш обувките.
Разходихме се из града и посетихме ресторант „Милениум“. Там атракцията бяхме ние – апарати, дълги обективи, лаптопи върху масата.
Съвсем целенасочено към нас се устреми Бай 100ЯН (колега, както разбрахме после) . Находчивият родопчанин, попълва самостоятелно фишове за тотото и ги продава на почиващите туристи. Доста атрактивен и привличаш вниманието веднага го вербувахме за модел. С охота ни позира.
Около 17,00 се насочихме обратно към гарата. Качихме се в вече познатия ни влак, поздравихме машинистите и потеглихме обратно.
Помахахме на скриващото се слънце, полюбувахме се на искрите, проблясващи от саждите и слязохме в Септември доволни от чудесно изкарания ден.
Остави отговор