Автор: Джейсън Смарт
Разположен на западния край на Истрианския полуостров, Пореч е една от най-популярните туристически дестинации на Хърватска. Но все още тя не чак е толкова популярна, колкото би трябвало да бъде. Въпреки, че войните на Балканите завършиха през 1995г., петното от конфликта все още съществува. Хърватска за много хора е същата част от света като Босна и Косово, следователно държавата би трябвало да е разкъсана от войни, бедна и изостанала. Със сигурност не е мястото, където да прекараш 2 седмици. Е, Джоди и аз бяхме тук за да опровергаем това. „Знаете ли, че… попита ни Ивана, нашата невероятно красива екскурзоводка,… че вратовръзката и писалката с мастило са били изобретени в Хърватска?”. В автобуса за това се говори много. Що се отнасяше до нас, единствения известен човек от Хърватска, за когото бяхме чували, беше Горан Иванишевич, известният тенесист. „Също така Марко Поло е роден в Хърватска, обзалагам се, че не знаехте това! Роден е на хърватския остров Коркула, но се счита за италианец, понеже по това време островът е бил част от Венецианската република. Откраднали са ни нашия изследовател.”
Скоро спряхме пред хотела и екскурзоводката ни пожела: „Приятен престой в Хърватска и не пропускайте да посетите Стария град, много е красив!”
През първата ни сутрин в Хърватска, Джоди и аз се отправихме на една приятна, 15-минутна разходка към град Пореч. Адриатическо море ни беше от ляво, а пристанището на града прозираше през многобройните иглолистни дървета и ние веднага почувствахме, че не сме сгрешили с избора си за лятна ваканция. А и нямаше нито един танк наоколо!
След като преминахме през сергиите, където се продаваха обичайните туристически неща се озовахме до една царствено, червено – жълта сграда. Това беше градският дворец. Построен през 1910 г., той играеше ролята на кметство на града. Докато Джоди разглеждаше знамената, вниманието ми беше привлечено от някакво движение по стъпалата, забелязах един гущер. Подаваше си главата през пукнатина в една от каменните плочи. Разбира се, опитах се да го хвана, но той беше прекалено бърз. Само махна с опашка и изчезна. До мен Джоди се засмя.”Просто ги остави на мира. Вече не си малко момче.”
Само след завоя се озовахме на малък площад. Имаше една голяма банка и няколко кафенета, но най-интересното нещо беше едно средновековно укрепление. В древността град Пореч е бил заобиколен от градска стена. По време на средновековието тези стени били доукрепени с девет кули. Кръглата кула е една от трите, които са останали до наши дни. И вместо да е музей, както би било в Англия, в кулата сега се помещаваха кафене и бар. Човек можеше да седне на самия връх, да пийва капучино и да се наслаждава на великолепната панорамна гледка към града. Ние продължихме нататък и скоро се озовахме на главната пешеходна улица на Пореч, павираната улица Декуманус.
Имаше хора навсякъде. Повечето разглеждаха сувенирите, а някои пробваха от многообразните сладоледи, които се продаваха. Но ние с Джоди се бяхме запътили към втората от средновековните кули на Пореч.
Петоъгълната кула е била построена около времето, когато е била построена и Кръглата кула. Някога двете са били свързани със стена, която вече не съществува. Била е разрушена по време на наполеоновата окупация в ранния 19-ти век.
„Защо я наричат Петоъгълната кула?”, попита Джоди, не без резон. От мястото, където се намирахме, тя изглеждаше напълно квадратна. Но след като сменихме ъгъла на наблюдение видяхме и петата страна на кулата, която беше закрита от храсти. Близо до върха имаше гравюра на крилатия лъв на Св. Марк, символът на Венеция, спомен за близките връзки, които някога Пореч е имал с италианския град. Подобно на Кръглата кула и тук вътре имаше кафене и този път Джоди и аз не пропуснахме възможността да пийнем по кафе докато се наслаждаваме на гледката под нас.
На улица „Декоманос 5” се намира поразителната Готическа къща. Сградата имаше 2 реда прозорци, украсени с много цветя. Построена през 1473 г., във венециански стил тя вероятно е била дом на заможно семейство от средновековен Пореч. Сега тук имаше магазин, където се продаваха мозайки и картички.
След като се отдалечихме от улица Декоманос, пред нас се разкри може би най-важната от всички забележителности в Пореч – Евразийската Базилика.
Като цяло една базилика е църква, на която Папата е дал специални церемониални права. Базиликата в Пореч е била построена между 543 и 554 г. от архиепископ Евразий и включва катедрала, атриум, зала за кръщенета, камбанария и Епископален дворец. Считана от ЮНЕСКО за важен обект от ранното християнство базиликата е включена в световното културно наследство. Входът в базиликата беше просто зашеметяващ. Златна мозайка, изобразяваща Исус, се намираше на тавана. Инкрустираното послание гласеше „аз съм портата, който влезе през мен ще бъде спасен.” Всъщност този портал е добавен скоро към базиликата, през 1902, по време на реставрационни работи. Въпреки това, той изглеждаше прекрасно и след като минахме под него се озовахме в атриума, декориран с колони и икони. Интериорът беше украсен с мозайки и арки. Отпред имаше великолепнa апсида, която изобразяваше Дева Мария, съпроводена от нейните небесни стражи. Беше пълно с туристи, които се блъскаха за по-добро място за снимане и сред тази блъсканица имаше хора, които бяха седнали за да се молят, което напомняше, че базиликата всъщност беше действаща църква.
Точно до базиликата се намираше една доста трудна за описание сграда, наричана каноника. Според някои това беше един от най-добрите примери за романска архитектура. Сградата била построена през 1251г. и е служила като съдебна зала за епархията в продължение на седем и половина столетия. Днес тук живеят свещениците и монахините от Пореч. Джоди и аз продължихме разходката в търсене на други забележителности.
В една изключително живописна странична уличка попаднахме на сграда от 15-ти век, известна като Къщата на двамата светци. Името идва от двете каменни фигури до един от прозорците на горния етаж. Всъщност не се знае кои са светците, защото средновековният строител вероятно ги е отмъкнал от някой храм от по-ранна епоха.
Поседяхме малко, наслаждавайки се на работата му, след което продължихме. След кратък обяд двамата с Джоди продължихме към Площада на свободата, над който се издигаше Англиканската Църква. Тази част от града е може би най-пълната с туристи. Имаше кафенета навсякъде и улични артисти забавляваха тълпите точно пред църквата. Църквата датира от 1770 г. и е била построена върху предишни храмове от римския период. След като си дадохме кратка почивка се отправихме към Северната кула – третата от останалите от средновековието кули.
По-внушителна от другите две, скоро Джоди и аз минахме през малка арка, която водеше през нея. От другата страна се озовахме на крайбрежна уличка, сред средновековни укрепления. Пътят ни изведе на площад Марафор.
Площад Марафор е най-старият в Пореч. Навремето тук е имало древен римски форум. А сега тук се намираха многобройни барове около форума, от който всъщност беше останало малко. По-добре запазени са руините от римски храм, точно зад площада. Нямаше други туристи да ни се пречкат и мястото беше изцяло на наше разположение. Останките от Храма на Нептун, построен през 1-ви век от н.е., се състояха от няколко счупени колони в едно обрасло поле. Точно срещу него се намираха останките на храма на Марс, най-големият римски олтар на източното адриатическо крайбрежие. В Англия тези руини щяха да са основният експонат на някой скъп музей, но тук в Пореч това беше просто още една част от Стария град. Всъщност имаше къщи, които се издигаха точно зад храма, по които имаше пране, поклащано от топлия бриз. Това беше много странна гледка на противопоставяне на древността и съвременността.
Върнахме се на улица Декуманос и минахме покрай друга от основните забележителности на Пореч – Римската къща. Сградата се отличаваше с дървената си веранда. Първоначално е била построена през 13-ти век, а по-късно била реставрирана през 1930 г. Сега на първия етаж има изложбена зала.
По-късно същата вечер, след като вечеряхме обилно в хотела, се върнахме отново в Пореч за да вкусим малко от хърватския нощен живот. „Знаеш ли защо ми харесва това място?”, каза Джоди отпивайки от виното. „Няма пияници. Няма англичани, мотаещи се наоколо с бутилки бира. Няма кой да крещи. Харесва ми спокойствието.”
Джоди беше права. В хърватска няма много британски туристи (тук идват предимно словенци, германци, чехи и австрийци). Всъщност, за нас Хърватска изглежда беше отличното място за лятна ваканция. Топло слънце, добра храна и най-важното от всичко – интересни забележителности.
Остави отговор