Москва: Колекция от долнопробни факти

Конференцията

Хехе… мислите си, че за това нямам песен? Грешите.

Добро утро, Москва! Аз отивам на конференция и трябва да стигна с метрото до мястото, където се провежда. Няма кой знае колко указателни табели, камо ли на английски, но живеем в XXI век и със смартфон нещата са лесни.

Метростанциите в Москва са доста надълбоко, като най-дълбоката от тях е Парк Победы (97 метра), на трето място в света след Киев и Санкт Петербург. Старите мотриси в София са купени именно от Русия, така че и в Москва са същите. Колкото до станциите – това е градът с най-широки и красиви метростанции, честно!

Станциите се охраняват изключително строго (затова не можах да снимам добре, но цъкнете линка по-горе), често от над 20 полицаи и багажът на много пътници бива проверяван (казах за раниците, нали?). Няма асансьори и рампи, тоест с бебешка количка е почти невъзможно да ползвате метрото, освен ако не помолите някой да ви помогне. А за инвалидни колички – в Москва инвалиди не видях! Но най-странното са ужасните врати, които биват отваряни и затваряни милиони пъти на ден, а мощните пружини ги връщат уж на място с такава сила, че ако блеете и не гледате напред, някоя от тях буквално може да ви убие!

Мястото на конференцията е част от някогашната фабрика за шоколад „Красный Октябрь“, известна с прочутите шоколади „Альонка“. Част от цеховете вътре са преобразувани в конгресни зали и интериорът е много интересен.

Ето някои неща, които научих и видях през следващите два дни:

• Името ми, изписано на руски. „Пётр Сабев“.
• Куп интересни и не чак толкова интересни презентации – всички на руски. Не го очаквах от международна конференция, но се наложи – за щастие, техническите термини са близки, макар че не всички! Аз не съм учил руски и гледах доста опулено, когато чух „рабочий стол“ (Desktop), „дисковoд“ (CD-ROM), „команда“ (екип), „железо“ (хардуер), „вафля“ (Wi-Fi) и„голубой зуб“ (Bluetooth).
• Всеки програмист си има жаргонно име според езика – пишещият на Assembler е „асматик“, на C – „насильник“, на Delphi – „дельфин“, на ObjectiveC – „яблочник“, на JavaScript – „жабаскриптер“, а такъв, който нищо не разбира, наричат „чайник“.
• Кодът също си има наименования по националност – индийският код е напълно абсурден и неразбираем, италианският еспагети-код, китайският – яко copy-paste, а руският – без никакви коментари.
• Кльомбата (@) я наричат куче („собака“), а звездичката (*) – таралеж („ёжик“).
• Всъщност много малко ИТ специалисти в Русия имат добър английски, което може би обясни работния език на конференцията. Английският е дотолкова непопулярен в Русия, че най-вероятно ще се оправите по-добре на български, отколкото на английски.
• Успях да си направя 3D ghostbuster модел на 3D Studio MAX.
• Видях състезание по програмиране сроботи, намиращи път в лабиринт, организирано от Kaspersky.
• Почти ме плеснаха през ръцете, защото си взимам сладки през почивката, която не е обозначена в програмата като „кафе-пауза“. А в самата кафе-пауза имаше „цели“ 50 сандвича за 500 души…
• Оказва се, че повечето руснаци не знаят къде е България (освен ако не са били на море там). Чували са я, но само толкова… и се учудват, че пишем „на руски“

Централен детски магазин

След приключването на конференцията се отправих към Центральный Детский Магазин и, да си призная, неведнъж се отбивах в него след това.

Още с влизането си в магазина ще видите прословутия часовник „Ракета“, един от най-големите в света с тегло 4.5 тона и над 5000 части от стомана, алуминий, титан и дори злато! Дължината на махалото е цели 13 метра, а диаметърът на циферблата – 3 метра.

Под часовника стои сцена, където всяка сутрин децата се събират и слушат приказки от самата Маша, докато хапват ескимо и пият лимонада…

Молът е голям колкото Mall Bulgaria в София, само че е на 7 етажа (плюс 2 подземни, единият от които е паркинг) и е изцяло посветен на децата – дрешки, играчки, канцеларски материали, книжки, техника и пособия, настолни игри, обувки, подаръци, спортни стоки… Разполага с няколко детски къта, огромно кино, детски музей, динозавърско царство, занимателен кът за фотомонтажи, магазин за хранителни стоки и цял етаж с кафенета и ресторантчета.

И една весела история от това място: на първия етаж има огромен магазин за играчки. Още от България имах бойна задача да купя играчка с Маша и Мечока. Lego, Barbie, Disney, Fisher Price… но Маша и Мечока няма и няма! Накрая хванах една продавачка и на развален руски ѝ обясних:
– Извинете, половин час обикалям из магазина, но не виждам нищо от популярното филмче с Маша и Мечока?
– Разбирам, последвайте ме… Ето този ескалатор – целият ни втори етаж е с „Маша и Мечока“…

Е, малко тъпо се почувствах, като видях огромните щандове с Мечока, неговата къщичка в дървото, дори и кошерите му. Открих и Маша, даже се снимахме заедно с нея и един заблуден жираф.

Арбат

Продължавам с разходките и шопинга. Ако трябва да се даде еквивалент на бул. „Витоша“ в Москва, то това е Арбат – една от най-живописните пешеходни улици в града. След като в началото на 1960-те е построен нов булевард, който да облекчи движението, улицата е известна и като „Старый Арбат“. От 1981 г. насам улицата е изцяло пешеходна. На нея са разположени къщата-музей на Пушкин и театър „Вахтангов“.

На улица Арбат видях и нещо, което много ме впечатли – обществена тоалетна, която приема плащания с кредитна карта, а самата тя издава „членска карта“ – пластика, която може да се зарежда с кредит подобно на такава за градски транспорт. Браво!