Москва: Колекция от долнопробни факти

Хапване и пийване

Още преди да тръгна, бях предупреден, че Москва е един от най-скъпите градове в света. Нищо подобно – принципно е сравним с всеки по-голям град в Западна Европа, а с падането на рублата си е направо евтин и може да се сравнява дори със София. Ето няколко примера от ежедневието:

• Литър прясно мляко в магазина – 67 RUB (1,87 лв.)
• Закуска (пирожка) в подлеза на метрото – 85 RUB (2,37 лв.)
• Малка минерална вода 0,5 литра, отново в подлеза – 80 RUB (2,23 лв.)
• Apple iPhone 6S 16GB – 56989 RUB (1588 лв.)
• Вечеря в ресторант за двама души – 3500 RUB (97.53 лв.)
• Салата „Цезар“ в ресторант – 700 RUB (19.50 лв.)
• Малка бира в ресторант (между другото, търсете я в раздел „Безалкохолни напитки“) – 250 RUB (6,96 лв.)
• Lego Friends 41086 – 605 RUB (18 лв.)
• Билет за метрото – 50 RUB (1,39 лв.)
• Мъжко подстригване от стилист в мол– 500 RUB (13,92 лв.)

Както виждате и от цветовете (с червено съм отбелязал по-скъпите неща, а със зелено – по-евтините), най-общо цените на услугите и стоките в магазините са същите, че и по-евтини (особено валидно за Lego). Надценките в подлезите са по-високи, но най-страшно е в ресторантите (и все пак препоръчвам да си вземете бира, защото там е по-евтина от минералната вода).

Цените в руските ресторанти са наистина високи, а след като се поразходите добре, неминуемо ще огладнеете. Ето още няколко неща, които да имате предвид.

1. В повечето ресторанти и кафенета хората влизат официално или поне smart casual облечени. Имайте предвид, че ще изглеждате странно по дънки и тениска.
2. Логично за руските студове, всяко заведение има рецепция с гардероб и хостеса, която да ви настани.
3. Нямате проблеми да плащате с кредитна карта почти навсякъде. Бакшишът е като при нас и за предпочитане се оставя в брой.

Силно препоръчвам да пробвате руската национална кухня. Въпреки че не ми е най-любимата, има две руски почти „fast food“ заведения, които предлагат руска кухня на достъпна цена: Теремок и Ёлки-Палки. Ето и списък с руски неща за пробване:

• Рассольник – Месен бульон, към който се добавя саламура от туршия или кисели краставички (разсол) и самите зеленчуци;
• Супа „Борш“ – супа с цвекло, зеле и месо;
• Салата „Оливие“ – това е салатата, която ние наричаме „руска“, не се различава съществено от нашата.
• Салата „Сельодка под шубой“ – рибна салата с херинга под кожухче от цвекло, картофи, моркови и др.Експлозия от добре подбрани вкусове!
• Картофи с хайвер – т.нар. jacket potatoes с пълнеж от картофено пюре, лук и червен хайвер
• Шашлици – освен, че са груби и с много мръвка, не се различават от нашите.
• Пелмени – варено тесто, обвиващо пълнеж (най-често месо или сладко)
• Блини – руски палачинки, често сервирани с гарнитура от различни комбинации нахайвер, сметана, сладки круши и мента.
• Пирожки – руските баби пазят рецептата в тайна и я разкриват само когатостанеш внучка на достатъчно голяма възраст, за да ги сготвиш.
• Лимонада – прави се по стария начин, сироп с газирана вода.
• Квас – руска национална слабоалкохолна напитка, има вкус на сладка тъмна бира.
• Боровинкова торта – уникална, хапнах я в кафе „Шоколад“ на Боровицкая площад (къде другаде?).
• Пломбир – руски сметанов сладолед с френски произход; реших, че се казва така, защото при -10 градуса навън ти падат пломбите, но не е така, а и като ви видят да го хрупате, има шанс да ви помислят за местен. Ааз както казва Елза от Замръзналото кралство „владея студа и не се боя“ (холод всегда мне был по душе)…

Нощна разходка из Москва

Колко е хубаво човек да има приятели по цял свят, които нямат нищо против да го повозят с автомобил и да му покажат красотите на града, в който живеят. А Москва е изключително красива през нощта. Прилича на странна кръстоска между София и Лондон, само дето е много по-студена и всички около вас говорят на руски.

Качваме се и откриваме най-важната екстра за всеки автомобил в Русия – подгряването на седалките. Потегляме. Гумите са шумни, защото имат шипове (в България са забранени, но тук всяка втора кола е с такива). Скоро попадаме в сравнително голямо нощно задръстване. Когато два автомобила се ударят тук, пускат аварийките и не мърдат, докато не дойде ДПС, ако ще и да запушват четири ленти, а „катастрофата“ да е леко одраскана броня. А, да, още нещо: ДПС не е това, което най-вероятно си мислите, а Дорожно-патрульная служба, сиреч КАТ.

Ние също бяхме спрени от ДПС и разговорът ни протече горе-долу така:

– Добър вечер.
– Добър вечер.
– Документите за проверка.
– Заповядайте.
– А, защо са от България, а са на руски?
– Не са на руски, а на български.
– Е, защо ползвате нашата азбука?
– (Опааа… Вие ползвате нашата, ама да не влизаме в излишни спорове с полицаи!) Това е нашата азбука – ето, вие нямате буква „ъ“ например…
– Момчета, трябва да направя проверка за бомба в багажника Ви. Имате ли бомба?
– Не.
– Сигурни ли сте, че няма бомба?
– Да.
– Добре, така и ще запиша в протокола. Лека вечер.

Първата ни спирка е съвсем близо до Кремъл и практически на пешеходно разстояние – катедралният храм Христос Спасител. Историята му е изключително интересна и започва от Коледата на 1812 г., в която Александър I започва изграждането на храм в чест на Христос, като символ на благодарността на руснаците към Бога, спасил руския народ от врага. Първоначалният проект бил на самия Александър I, който искал да изгради храма с много масонски символи и на място с нестабилна почва. Слава богу, неговият брат Николай I не бил масон, а практик и оставил работата на професионалистите, като наредил на своя любим архитект Константин Тон да направи катедрала, подобна на Света София в Истанбул (тогава – Константинопол).
Цели 44 години отнело изграждането на църквата, а вътрешната украса и изографисването – още 20-тина. В крайна сметка, храмът отваря врати чак през 1883 г., за да бъде взривен с динамит след Октомврийската революция по лично разпореждане на Сталин през 1931 г. Познайте какво е трябвало да се постави на мястото на църквата:

а) Огромна статуя на Ленин;
б) Огромна сграда в сталинистки стил, наречена „Дворец на Съветите“;
в) Комбинация от двете, като сградата служи за постамент на статуята.

Всъщност верният отговор е в), но това няма значение, защото парите не достигат, река Москва често наводнявала строежа и в крайна сметка – така и така е наводнено, решили да преустроят строежа на обществен басейн, в който другарите плацикали чак до времето на Никита Хрушчов. С вече излишните метални материали пък направили брони за съветските танкове по време на Втората световна война.

Едва в края на 1980-те възниква идеята катедралния храм да се възстанови и след края на комунизма, московчани събират средства и възстановяването започва през 1992 г. След множество спорове, протести и обвинения в корупция, храмът е напълно възстановен и отваря врати в нощта на 6 срещу 7 януари 2000 г. (руската Коледа е тогава).

Качваме се обратно в колата и потегляме. Скоро разбирам, че доста руснаци закриват номерата си, за да не ги засичат камерите, а полицаите не си дават много зор да ги спират. Дори и това да се случи, подкупите са позната практика сред руснаците, а глобите никой не ги плаща.

Озоваваме се пред масивна сграда в сталинистки стил – бившият хотел „Украйна“, който днес е 5-звездният Radisson Royal Hotel с неговите над 500 стаи, 6 ресторанта в сградата и още няколко плаващи кораб-ресторанти в река Москва, точно пред хотела. Половината външен дълг на България е паркиран отпред.

Следваща спирка – МГУ (Моско́вский госуда́рственный университе́т имени М. В. Ломоносова) – както се досещате, огромна масивна сграда, в сталинистки стил. Нарочно слагам сградите една до друга (Radisson отляво, МГУ отдясно), за да откриете 10-те разлики.

Иначе пред МГУ има много красива панорамна площадка (Воробьёвы го́ры), откриваща романтична гледка към целия град с открояващите се стадион Лужники и новопостроеното московско сити, сред което са трите най-високи сгради в Европа – Vostok Tower (373.7 м), OKO: South Tower (354.1), Mercury City Tower (338.9). Между другото, 8 от 10-те най-високи сгради в Европа са в Москва…

Като за малко повече от шест часа в столицата на Русия, толкова впечатления за деня стигат… Отправяме се към хотела, като пътьом се набухваме в още две-три яки задръствания. Докато чакаме, разбирам, че човекът, мислил пътната инфраструктура е бил тотален садист. Какво ще кажете за светофар на 8-лентова „магистрала“? А за отбивка, чийто изход е непосредствено след входа, така че излизащите от магистралата да пречат на влизащите по възможно най-опасен начин? Е, за това говорим.

Абе тия защо махат? Оказва се, че не е нужно колата да е такси, за да я спреш: автостопът в града е много популярен. Ако много искат да се возят в твоята кола, а ти се движиш бавно, просто ти лягат на предния капак. Цена на превоза – по договаряне.

Лягам си и ви оставям с едно кратко видео от нощна Москва. В случай, че посещавате града, не си лягайте с кокошките, а го разгледайте през нощта – много по-красив и величествен е… Добре, че нощите в Москва са дълги.