Москва: Колекция от долнопробни факти

Автор Петър Събев, www.peter.and.bilyana.net

Винаги съм искал да посетя Русия и винаги съм знаел, че някой ден ще се случи. Редовните читатели на блога ни знаят, че съм почитател на руската музика (и особено на руската групи Любэ и украинската 5nizza), руската салата, руската водка, руските мъдрости, руските сериали като „Спецназ“ и „Бригада“, руските анимационни филмчета и руските детски песнички, руските електронни игри (сещам се за онази с яйцата), руските прожекционни апарати, с които прожектирахме приказки на стената, както и десетки други руски неща, за които накратко може да се каже – все някога трябваше да отида в Русия… А след като бях поканен на една конференция за разработка на софтуер в Москва, нещата постепенно се превърнаха във факт.

Дълго време се чудех как да озаглавя тази публикация. Накрая реших да взаимствам заглавие от великия Михаил Булгаков, което като че ли пасна на впечатленията ми от Москва много точно – в продължение на близо пет дни се изумявах, впечатлявах, учудвах, втрещявах, оглупях, поумнях, казах си „колко по-добре са от нас“ и „колко сме по-добре от тях“…

Всяка отделна част от разказа ми ще започва с цитат от популярна руска песен. Може да си пускате музикален фон за настроение…

Преди да замина

Има хора, които обожават Русия. Говорете им за величието на руската империя, за руския боен дух, за Първата световна война, Втората световна война, за Москва, за Санкт Петербург, за Сибир, за Кавказ, за водка, пелмени и Альоша… и тези хора най-вероятно ще се разтопят от умиление. Те недолюбват Западна Европа и смятат, че членството на България в ЕС е било предателство, а ние от ден на ден ставаме все по-кухи и арогантни към майка Русия, нашата фатална освободителка, покровителка, славянската, братската, християнската и великата Русия, с която сме една вяра и една кръв. Има и едни други хора, които не искат да чуят за Русия. За тях Русия е равно на комунизъм, мафия, милиционерщина и ненужно пролята кръв. Говорят за „руско робство“, за ненужното руско военно присъствие, за това, че Русия „извива ръце“ и че всички руснаци са шумни, нагли, невъзпитани, ужасно надменни, с характерното за тях имперско самочувствие… Лично аз не съм нито от едните, нито от другите. Обичам и уважавам руската култура и история, но съм далеч от мисълта, че България е 16-тата република на СССР… Харесвам руската музика, някои техни филми и някои техни ястия. Но „BMW“ винаги е била по-добра кола от „Лада“, тосканският хляб ми е по-вкусен от руския черен хляб, американските филми са ми по-интересни от повечето руски… Накратко, някъде по средата съм. И написах всичко това, за да не ми се сърдят читатели от първия или втория тип, когато пиша нещо „за“ или „против“ Русия – знам, че отношенията ни са сложни и никой никога не е безразличен към това. Та – да се върна на историята.

Като човек, израснал след перестройката, още с процедурата по кандидатстване за виза осъзнах, че руснаците явно обожават бюрокрацията и бланките… за щяло и не щяло. За издаването на виза ми трябваше паспорт, покана, специален туристически ваучер от хотел, чиято резервация минава задължително през туристическа агенция, както и онлайн заявление, което се принтира и заедно с офлайн снимка се дава във визов център, от който пък десет дни и 120 лв. по-късно получавате заветната виза… евентуално, ако успеете да обясните на другарката във визовия център какво е „Конференция ПО“ (ПО било съкращение от „програ́ммного обеспе́чения“), като визата се издава за точно определения период, така че трябва да се съобрази и с полетите…

Излетях и кацам!

„Аерофлот“ са пичове и за около три часа ме закараха от София до Москва (Шереметьево), минавайки покрай Украйна заради създалата се политическа ситуация… С „Bulgaria Air“ на връщане си минахме над Украйна за около час по-малко. Яките проверки и митнически процедури започват още с кацането и след като се уверят, че имате всички бумаги по-горе, не пренасяте нищо забранено и изглеждате благонадежден (което е трудно да се постигне с паспортната ми снимка, между другото), ви пускат.

Естествено, получавате миграционна карта, която трябва да представите, за да знаят братушките, че посещавайки столицата не сте скитали по улиците. Ако оставате по-дълго, необходимо е да представите и допълнително потвърждение, но да не навлизаме в детайли – и без това са много. Ще кажа само, че на излизане от Русия проверките за сигурност бяха пет, а печатите на бордната карта от всяка проверка са впечатляващо количество…

В Русия съм, в Русия съм…

И така – в Русия съм. Разговорите към България са на „скромната цена“ 6,99 лв. за минута. За сметка на това, в Русия безплатно Wi-Fi има навсякъде и още от летището виждам будка на МегаФон, един от руските мобилни оператори:

– Извинете, предплатени карти имате ли? – питам.
– Момче, в Русия всичко е предплатено!

И така, взимам си карта на МегаФон, с която за около 8 лв. получавам руски номер и повече интернет, отколкото мога да изговоря. Да живеят Skype и Viber!

Най-бързият начин да стигнете до центъра от летище „Шереметьево“ е Аэроэкспресс – влакче-совалка, което срещу 420 рубли, които към момента са под 12 лв. (при покупка онлайн от www.aeroexpress.ru на място е +50 рубли), ще ви остави точно на Белорусский вокзал, откъдето пък чрез метрото имате връзка до цяла Москва (единично пътуване с метро е 50 RUB или 1,39 лв.). Впечатляващо е, че можете да си купите билет онлайн и да ползвате влакчето с баркод от мобилния си телефон, а ако имате безконтактна кредитна карта, просто директно я допирате до турникета!

Ако сте фенове на Uber като мен, можете да си организирате Uber-трансфер до посочен от вас адрес, като цената от Шереметьево до Москва е фиксирана на 1000 RUB (28 лв.). Там услугата не е забранена, а при двама или повече пътуващи души даже излиза по-евтин от обществения транспорт. Ако пък нямате Uber, регистрирайте се с промо-код „peters1058“ и ще получите 10 лв. (както и аз).

Първият вариант (Аэроэкспресс) беше пробван на отиване, вторият (Uber) – на връщане и като цяло и от двата нямам причини да се оплаквам.

Първи впечатления

Пристигам в центъра на Москва и изскачам на повърхността, хващайки едно от стълбищата на свързаните станции Охотный ряд – Площадь революции – Театральная. Виждам огромно табло с рекламата на Световното първенство по футбол в Русия през 2018 г., което ми показва, че остават още 966 дни до събитието…

Едва 16 ч. следобед е, а вече започва да се мръква. В 17 ч. вече е нощ, а температурата пада до -10 градуса. Хотелът ми е близо до Большой театр и ЦУМ, но само за да мина покрай тези две сгради си отнема 10 минути…

Да, градът е голям. Много голям. И дава впечатление за още по-голям, отколкото е в действителност, заради внушителните си сгради… Всъщност най-добрият начин да си представиш нещо непознато е да го сравниш с нещо познато:

И така, макар руската столица да е едва два пъти по-голяма от София по площ, по население само в границите на града се събират две Българии. Още по-драматична става разликата, ако включим областите около двете столици, добавяйки съответно Подмосковието (за Москва) и София-област плюс Пернишка област (за София). Москва, заедно с Подмосковието (за руснаците 300 км са си „рядом“) вече прави население колкото три Българии!

Размерът има значение. Личи си не само по сградите, но и по автомобилите, заедно с олигархията, която буквално се усеща във въздуха. Черният джиБ е превърнат в култ тук и автопаркът няма как да не ви впечатли. Неправилното паркиране понякога е в две, та и в три редици, което не е чак такъв проблем по огромните московски булеварди, като тук не се хабят много-много да пускат аварийките, не се свенят да издрифтят демонстративно SLK-то пред непукистичния поглед на местните полицаи, както и да запушат пешеходната пътека с возилото си… Накратко, дисциплината на българските шофьори в сравнение с руските като пропорция е същата като тази на немските в сравнение с българските.

Хвърлям куфара в хотела и решавам да си взема един бърз душ. Влизам в банята и откривам, че от единия кран тече вряло гореща вода, а от другия – също! Момичето от рецепция каза, че на другия ден нещата ще са наред, така че излизам. Но през следващите дни доста пъти направих паралел с двата крана, от които тече вряла вода – Русия има огромен ресурс, но много често той се използва по изключително неоптимален начин.

Следваща констатация – Кирилица из нот дед!

На почти всички места в Москва надписите са на кирилица. И, трябва да призная, харесва ми! Човек не трябва да бяга от славянските си корени, нали?

Минавам отново през Манежная площадь и статуята на маршал Георги Жуков, най-изявеният съветски военачалник през Втората световна война, станал известен с фразата „Бабы опять нарожают“ („Жените пак ще народят“), когато го упреквали, че не му е жал да хвърля войските в безсмислени челни атаки, давайки многобройни жертви. За CV-то на Жуков: той погубва 6 механизирани корпуса, 1 гвардейски кавалерийски корпус, 2 въздушнодесантни корпуса, 10 пехотни и 3 гвардейски танкови армии… ама кой ти ги брои?

Ако и вие минавате оттук и имате време за шопинг, боднете се под земята, в Търговски център „Охотный Ряд“, който представлява немалък мол под земята…

Червеният площад

Поредно впечатление от Москва, докато се насочвах към Кремъл – много полицаи и частни охранители в паркираните автомобили, както и пред всеки магазин, ресторант, метро-станция и, разбира се, Червения площад. Това, което не очаквах, бе поредна „летищна“ проверка със скенери, за да вляза на площада.

Да видим – първа проверка при слизане от самолета, втора – при влизане в Русия, трета – при качване на гарата, четвърта – при прехвърляне от гарата на метростанцията, пета – за да отида на Червения площад… Започват да ми идват малко в повече, но имайки предвид външната политика на руснаците, донякъде ми се струва оправдано.

А и в колко града ви се е случвало да ви проверят, просто за да отидете до централния площад? Съветът ми към вас, ако се подвизавате в Москва: не носете раница или друг багаж. Ще ви спират, ще ви проверяват, ще ви пъхат раницата в специални камери, чакайки около две минути да избухне… спестете си го.

Червеният площад е най-централният и най-стар площад в Москва, представляващ правоъгълник с размери 330 на 70 метра. Още през Средновековието тук са се провеждали пищни тържества и масови екзекуции, като постепенно мястото се превръща в търговско средище, а днес (като всеки градски площад) се използва предимно за паради и концерти. Площадът е буквално заобиколен от култови сгради и съоръжения.

По източната дълга страна на площада се простира ГУМ (Государственный универсальный магазин), като магазинът бил издигнат след големия пожар през 1812 г. от Джакомо Кваренги, по искане на Екатерина II. За времето си стъкленият покрив в магазина е бил уникална конструкция в Русия, въпреки че (както забелязвате) силно наподобява дизайнът на повечето ж.п. гари в Западна Европа. Още по време на Руската революция (1917 г.) в ГУМ вече има над 1200 магазина.

След революцията, ГУМ се национализира и по-късно Сталин дори го използва като офис на комитета. Още нещо интересно – втората съпруга на Сталин (Надежда) е намерена мъртва с пистолет в ръката (при това в лявата, при условие, че изстрелът е бил произведен отдясно на черепа). Официална причина за смъртта ѝ – апендицит… Добре дошли в Русия! Та… по незнайни причини тялото на Надежда било изложено в ГУМ за няколко години. През 1953 г. ГУМ отново отваря като един от малкото заредени магазини и опашките обхващали не само магазина, но и целия Червен площад.

Колкото до Сталин, той е лежал в Мавзолея на Ленин (сградата срещу ГУМ) до 1961 г., след което е погребан. А пък колкото до Ленин, той и до ден днешен си е там, в грозната сграда, построена само за 6 дни (познато?) и изглеждаща така, сякаш е проектирана за около 6 минути… Ако все пак много искате да видите трупа в центъра на Москва, можете да го направите всеки вторник, сряда, четвъртък и събота от 10 до 13 часа.

Нататък – по дългата страна на площада зад Мавзолея има крепостна стена между две от големите отбранителни кули на Кремъл – Никольская и Спасская. По късата страна на Кремъл, в близост до Никольская е Националният исторически музей на Москва и Казанската катедрала.

В близост до Спасская се намира символът на Москва – съборът Покров Богородичен, известен като Храм „Василий Блажени“.

Не знам как по времето на Иван Грозни може да се създаде нещо толкова красиво, но историята на храма започва именно през 1555-1561 г.

Храмът се състои от осем параклиса, всеки с купол в различни шарки, разположени около издигащата се в средата църква, така че куполите да станат девет. Камбанарията е построена през 1670 г. и е висока 65 метра. Храмът е отворен за туристи и има статут на музей.

Можете да влезете и вътре в самия Кремъл. За разлика от Путин, който си направи хеликоптерна площадка, за да се придвижва безпроблемно, вие ще трябва да заобиколите и да влезете откъм Александровский сад. Купете си билетите онлайн, за да спестите време и си предвидете поне половин ден (най-добре сутрин при отваряне на музеите), за да разгледате. Какво ще видите вътре? Площад Соборная с уникалния архитектурен комплекс от църкви, Оружейная палата (музей-съкровищница с най-различни оръжия и скъпоценности, като особено силно препоръчвам прочутия Алмазный фонд), златни и сребърни изделия, Царь-пушка (артилерийски топ, изстрелващ двутонни гюлета) и Царь-колокол (най-голямата камбана в света), както и експозиция, посветена на Борис Годунов, вдъхновил Пушкин и едноименната опера на Мусогорски.