Автор: Ивелина Желязкова
Беше топъл майски ден след Гергьовден. Тръгнахме с автомобил от Стара Загора за Пирин планина. Слънцето се усмихваше, а ние пътувахме ли, пътувахме…
Напускайки магистралата, се отклонихме през Пазарджик и оттам поехме по пътя, виещ се край живописното дефиле на река Чепинска в посока Велинград. Любувахме се на великолепните скали, които ръката на майката природа е сътворила в това прекрасно кътче от нашата родина. Преминавайки през красивия Велинград, продължихме пътуването през прохода Юндола и пред очите ни се разкри невероятната Рила планина. Движейки се край нея пред нас се редяха дивни планински панорами. След време гордата Рила отстъпи място на не по-малко достойния Пирин. Продължавайки да се възхищаваме на красивите гледки, неусетно стигнахме до Добринище.
След кратка пауза за обяд в центъра на китното планинско градче, се отправихме към хижа ”Гоце Делчев”. Там оставихме колата и се качихме на лифта за хижа „Безбог”.
От лифта се любувахме на прекрасни гледки – горди високи борове, широколистни дървета и заснежени планински върхове. Слънцето започна да се скрива, а облаците все повече се сгъстяваха, а ние все повече се приближавахме до заветната цел. След прекачване отново се озовахме на лифта и продължихме да се наслаждаваме на прекрасния Пирин. Слънцето не се виждаше, но и дъждът не идваше. Ето че стигнахме хижа „Безбог”. Тя е нова и модерна, разположена в подножието на едноименния връх. Там обаче ни посрещна неочаквана изненада – беше навалял пресен… сняг.
Красотата на мястото бе неописуема. Всичко беше оцветено в бяло. След няколко крачки край хижата се отправихме към едноименното езерото, което се оказа… замръзнало. Покрито с лед, изглеждаше сякаш нарисувано в книжка с приказки. Нямам съмнения, че това място е красиво по всяко време на годината, но сега беше повече от невероятно, най-вече заради изненадата, която ни поднесе.
Безбожкото езерото е разположено в циркус със същото име. Намира се на височина 2239 метра, площта му е 19 декара, а дълбочината – 7 метра.
След кратка разходка в района на замръзналото езеро, отново се качихме на лифта и съзерцавахме планинските пейзажи от обратната страна. Пак бяха изумителни, а в далечината се виждаше Добринище. Колкото повече се приближавахме към селището, толкова по-широко ни се усмихваше слънцето, сякаш отивахме в друг сезон. Слязохме от лифта, съблякохме якетата и останахме по къси ръкави. Долу в Добринище ни очакваше прекрасен топъл майски ден, типичен за времето около Гергьовден.
Остави отговор