Краков е стар, но златен

Скъпоценности

В Краков наред с всички архитектурни красоти на средновековието имате възможност да разгледате нещо доста екзотично – египетски мумии. В Археологическия музей са изложени не само човешки, но и животински такива. Има най-различни украшения, атрибути, саркофази.

За неподготвения за гледката посетител мумиите ще се окажат нещо твърде прозаично и далеч от филмовата романтика. Въпреки силните съмнения в мита за красотата на Клеопатра които ще ви обземат там, аксесоарите и ритуалните предмети на древните жители на Нил ще ви изумят с простата си красотата и непреходна актуалност.

Не е за пропускане и уникалната сбирка в музея Чартовски, дело на аристократичното семейство, инвестирали огромните си капитали в произведения на изкуството от различни епохи и географски райони. В забележителната сбирка, сега собственост на държавата, има всичко, за което можете да се сетите – статуи и керамика от античността, въоръжение и доспехи от средновековието, уникални картини вкл. такива на Рембранд и Леонардо да Винчи, висококачествен порцелан, всякакви произведения на ювелирното изкуство от благородни метали и скъпоценни камъни.

Старият университет

Краков е световно известен академичен град. За да учат тук пристигат студенти от цял свят. За разлика от много други държави, голяма част от полския елит и интелигенция живеят и работят не в столицата Варшава, а в Краков. Прочутия Ягелонски университет, седмия по старост университет в света, вече отдавна не заема само известната си готическа сграда на ул Golebia – той се е разраснал по целия град и студентите, изучаващи различните дисциплини често пътуват значителни разстояния за да стигнат от лекция на лекция.

Все пак пред стария университет все така непоколебимо стои бившият студент и велик учен Николай Коперник, чиито заслуги към науката, сигурна съм, няма нужда да ви припомням. Та, и авторът на тези редове, застана пред него изпълнен с вътрешен трепет, когато забеляза странната му поза – в протегнатите му ръце очевидно липсваше нещо. „Кхъм, кхъм, а Коперник какво прави с ръцете си?“-запитах аз – Каролина остана потресена от откритието- нечия зла ръка безжалостно бе изтръгнал от ръцете учения астрономическия уред, оставяйки го в това безпомощно и смешно състояние.

Любимият Войтила

На половин километър от старинния център насред модерния Краков се простира поляна с размери достойни за всички олимпийски дисциплини, а живеех точно на другия й край. Затова всяка вечер, често в много късни доби преминавахме с последните сили през нея. Именно тук бе служил месите си покойния Папа Йоан Павел II-ри, и въпреки огромния си размер, всеки път тя се изпълвала с народ от край до край. А при вестта за смъртта му цял Краков се изсипал на поляната да се прости с него.

И наистина Войтила, както краковчани свойски го наричат, бе буквално навсякъде в града, където е роден и израстнал. По тесните улици на стария град снимаха филм за младостта му, и различни формации от млади SS –овци притичваха от ъгъл на ъгъл. В кината даваха документална продукция за живота и делата му. В сладкарниците сервираха любимото му сладко, естествено наречено на негово име. Навсякъде ни гледаха негови плакати, картички, изображения в цял ръст, дори колосална статуя от сол в най-голямата солна мина в света, намираща се в покрайнините. Изобщо Краков бе напълно отдаден на своя „Папа“, постепенно, но сигурно превръщайки го в поредният символ на града.

Нова Хута

„Някога много отдавна имало един царски град, където живеели аристократи и буржоа, но дошло времето на пролетариата. До стария град съградили нов. Издигнали го грамаден и масивен, с огромни улици, с огромни площади, с огромни блокове, с огромен металургичен комбинат на име Ленин, където денонощно работели всичките му жители“ – така може би трябва да звучи приказката за Нова Хута и нейното появяване до стария Краков.Някак познато звучи, нали.

Сега Нова Хута е квартал на Краков – местото където живеят хората с по-ниски доходи. Не, не е Люлин, нито Дружба. Нова Хута е место, където няма найлони и парцали по клоните на дърветата, няма кал и дупки по улиците, тревата е окосена а храстите подрязани. Те може и да са бедни, но не са лишени от гражданско достойнство. Това, май, е добър повод да се замислим за „европейските“ си претенции съизмерени със състоянието на собственото ни жизнено пространство. Казано често ме хвана и все още ме е срам … Вярвам, че разбирате какво имам в предвид.

По времето на престоя ни там властите на Краков бяха подели кампания сред младите жители под надслов „Аз обичам Нова Хута“. Големи плакати, разлепени навсякъде ги призоваваха да пазят и обичат своя квартал. И от това, което видях май успяваха.

На крак в Краков

Краков е почти милионен град, който предлага изключително разнообразие от оригинални заведения – подземни каменни кръчми на по няколко стотин години, сюреалистични кафенета с неподражаем артистичен интериор и хипер модерни денс клубове. Животът и забавленията не спират денонощно и улиците в центъра са постоянно пълни с веселящ се народ. За разлика от други големи туристически центрове, тук жриците на любовта и другите „нощни птици“ са значително по-дискретни, а транспортът върви до много късно /в Краков има трамваи и автобуси, но няма метро/.

Най-актуални към момента бяха заведенията на Еврейски квартал, бързо възстановяващ се след поредица катастрофални събития и преселвания на обитателите му. Тълпи от млади хора и туристи кръжаха из новооткритите заведения, музика, глъч и ремонтни работи изпълваха тесните улички и малките площади.

Кафето, на което повечето българи гледат като даденост е доста луксозна стока в Краков, където хората пият основно чай. Затова, онова, което се продава за кафе по уличните павилиони има странен мирис и трудно поносим вкус /ако изобщо има някакъв/. Хубаво кафе, разбира се, се намира в хубавите заведения на цена от 2 евро.

По улиците на Краков най-лесно достъпната храна е местният еквивалент на дюнера. Има и пица на парче, тъй че всеки нашенец би се чувствал като у дома си. Ако разбира се, решите да пробвате и малко оригинална местна кухня най-лесно е да се отбиете до специализираните „столове“, които се намират из центъра на града. Там в нормална обстановка и срещу доста прилична сума можете да обядвате с golabki – полския вариант на сармичките, салата от моркови и цветно зеле и хлебната супа наречена жур – една наистина голяма вкусотия. Като цяло менюто е богато и разнообразно, а храната качествена и напълно приемлива за българския вкус.

Самите краковчани са приятни, възпитани и приятелски настроени към чужденците хора. Те лесно се запознават и без особени скрупули казват „наздраве“ с новите си познати. А що се отнася до това – те определено умеят и обичат да хапнат и пийнат. Алкохолът е сравнително скъп, но разнообразен и оригинален, за ценителите на добрите напитки обезателни за опитване са местната медовина, абсентът, вината от горски плодове с уникално богат аромат и вкус, доста силничката краковска бира Живьец, яйчения ликьор Адвокат и разбира се огромния избор от качествени полски водки.

Край тихите води на Висла

Последният ден от престоя си в Краков прекарах край тихите сини води на река Висла уморена, но изпълнена с прекрасни впечатления. Старият град, носеше своята история гордо, като висока блестяща корона от спомени и легенди а хората му живееха в неговата приказка, верни на традициите, като пазители на златните ключета към великото му минало.