Краков е стар, но златен

Автор: Лиза Мороз

Дължа запознанството си с Каролина на модерните технологии – събраха ни Интернет и общата любов към литературата. Тя охотно прие да ми погостува. Така едно хубаво лято обиколихме България и на раздяла тя ме покани да посетя родния й Краков, веднага щом реша.

А аз се реших доста бързо. Искаше ми се да видя този легендарен град, затова още следващото лято хванах автобуса и през Сърбия, Унгария и Словакия, минавайки през красивите Татри успешно пристигнах там. И така една седмица двете кръстосвахме тесните улици и тя ми разказваше на уше историите на този град. И днес аз ще ви ги предам, но не се подвеждайте от това, че най-използваната дума в разказа ми, ще бъде „стар“ защото в Краков старостта е не порок, а чисто злато.

Краков започва във Вавел

Вавелската крепост с дворцовия комплекс и неговата катедрала е самият древен център на Краков и на вид напълно отговаря на физиономията на целия град – събира в себе си различни епохи, различни стилове, различни съдби. Затова местото е колоритно и много жизнено.

Легендата за основаването му гласи, че в пещера под хълма Вавел, на който е построен замъкът, живял дракон на име Смок. Той бил победен от смелия княз Крак, който основал и дал името си на бъдещия град. Пещерата все още е там, а отпреде й се извисява статуята на злополучния звяр.

Най-любопитна за посетителя в комплекса, може би, ще е Катедралата на св. Станислав и Св. Вацлав. – едно много необичайно и пълно (в буквалния смисъл) с история место. Построен през XIVв., храмът е служил не само за коронации, но и за последен дом на множество полски владетели и религиозни водачи. Тук е погребан и националният герой маршал Йозеф Пилсудски, прославил името си по света с участието си в Американската гражданска война.

Катедралата наистина изпълнява функцията на огромна луксозна гробница, където един до друг почиват могъщи крале, прекрасни кралици и мъдри епископи. Първият, с когото посетителят се среща от вратата е един млад принц отдал живота си за България – Владислав Варненчик.

Статуята на този прекрасен младеж, в пълно бойно рицарско снаряжение лежи върху собствения му саркофаг и чувството, което всеки българин застанал до него изпитва, е силно и специално. Легендата разказва, че завръщащите се от България войски донесли на стария крал само отсечената му глава.

Навътре в Katedra Wawelska посетителят ще срещне друг един „освободител“ на духа и тялото – Крал Собиески, който наистина отдал живота си същото право дело и много успешно воювал с турците. Наблизо почива лекомислената полска принцеса Ядвига, известна с неуспешното си юношеско бягство с принц Уилям от фамилията на Хабсбургите, по-късно станала съпруга на крал Владислав Ягело. Малко по-нататък са останките на Казимир Велики, за когото поляците казват, че заварил Полша дървена, а я оставил каменна, защото по негово време са укрепени градовете и изградени повечето от крепостите в страната. А когато местата в катедралата се запълнили поляците започнали да погребват видните си мъртви отдолу, в катакомбите, наричани Groby Krolewskie. Друга от забележителностите на Краковската катедрала са трите огромни камбани, закрепени в една единствена дървена кула и особено най-голямата от тях – Dzwon Zygmunta, поръчана и наречена на името на крал Зигмунд Стария.

Дворцовият комплекс е доста голям, като трудно може да се опише богатството от изображения, фигури, орнаменти от различните епохи и стилове, които съчетава в себе си. Разглеждането и е истински празник за сетивата, защото цялата история на както на Полша, така и на Европа е пред очите ви тук. Дворецът има и голяма собствена колекция от редки и ценни произведения на изкуството, средновековни оръжия и доспехи.

Двете кули на Дева Мария

Краков е не просто изложение на ценни реликви и стари сгради, защото всички те не биха били така стойностни без старите и увлекателни истории за любов, предателства и насилие, които ги ограждат. Където и застанеш, каквото и да погледнеш, все има някаква приказка, която любезния домакин е готов да ти разкаже. Несъмнено с особена сила това важи за Пазарния площад на Краков, където те посрещат чинно наредени в дълга колона живописни файтони, а от единият му край се извисяват незабравимите кули на църквата „Дева Мария“, построена през XIVв.

Още щом застанете срещу нея ще разберете, че в целият й силует има нещо настина странно –църквата има две успоредни кули, еднакви в основата и различни в края си. Историята за това разказва, че живели някога двама братя майстори-строители. Големците на Краков им възложили да построят църква за чудо и приказ. Хванали се братята и я издигнали, но когато стигнали покрива решили, за да е честно ще направят две кули – по една за всеки брат. Така и сторили, но всеки от тях искал неговата кула да е по-висока и по-красива. И тъй силно станало съперничеството им, че единият от братята убил другия … и надстроил своята кула по-нагоре. И днес кулите стоят така – различни, за да напомнят на хората, колко сложна е човешката душа.

Но „Дева Мария“ крие още една особеност– на всеки кръгъл час в по-висока кула излиза тръбач и свири сигнал, който внезапно прекъсва по средата. Обясненията, които домакините дават са дори две. Според първото на кулата векове наред стоял тръбач, който наблюдавал не нападат ли татарите града. И когато това наистина се случило, часовият надул тръбата, но щом засвирил вражеска стрела пронизала гърлото му. Второто обяснение е значително по-прозаично, просто градската управа нямала достатъчно пари за да плаща на тръбача да свири мелодията до край.

На централният площад се намира и паметникът на националният полски поет Адам Мицкевич, любимо място за срещи на Краковчани. Срещу него са старите Краковски хали, днес предлагащи сувенири и подаръци на тълпите туристи.