Ком-Емине за 12 дни

Автор: Ивайло Киров

Подготовката за прехода:

Едно от най-важните неща за този преход е водата, затова вкарах в машинката всички чешми и извори. Ползвах данните от предното ни преминаване, а за местата през които не бяхме минавали –  профилите за водата на Митака. http://mikesli.free.bg/KE/KE.htm

Сега обаче цъкнах още петнайсетина чешми , а някои от старите бяха пресъхнали и затова тук пускам последното обновяване от юли месец 2015 на въпросната водна карта.

ВОДА

Това е обновяване на инфото за водата за маршрута Ком – Емине от 2017 г. (бел. ред.) в готов за качване вариант. Водите са отбелязани със синьо знаменце и надпис вода. http://dox.bg/files/dw?a=a5d9b8b2a6 (бел.ред, 2023 г.: за най-сигурно, следете промените в личния сайт на автора: https://www.facebook.com/groups/1824588117655479/permalink/4106568282790773

Важно за ВОДАТА инфо!

Водата, която е на 70м след хижа Българка, чешмата която е на кръстопътя е спряна. Понякога я пускат. Инфо 25 юни 2017г.

Ново инфо от 30 юни 2017 – Чешмата която е при заслона на Хазим, което е на час и половина-два след Ришкия проход ОТНОВО НЯМА ВОДА.

Една  информация от май месец 2016 за водата на хижа Пробойница, която е затворена на този етап. Чешмата в двора и отвън е спряна и вода няма. Правете си сметката добре защото от Петроханския проход до следващата чешма на спирката в село Губислав са 20 км… 2017 юли месец минах и на около 3 км преди Пробойница на самата пътека има един поток и дървен чучур, от който можете да сипете вода. Някакъв поток е и аз лично бих сложил някое хлорно хапче, но колеги са пили и не са се посрали, така че май е ок водата. Не съм я отбелязал, защото си изтрих без да искам трака от това ходене, просто внимавайте повече и се оглеждайте, водата е на самата пътека (път). До самата хижа Пробойница също има вода, която не е отбелязана – без да минавате по мостчето към хижата, тръгвате по електрическите стълбове по поляната и от третия стълб 20-30 м вдясно в гората е водата. Ако имате гпс кооординати може да ми ги пратите, за да ги сложа във водната карта.

На Набожното дърво, което е на 5 км преди Котел не знам защо съм цъкнал две знаменца едно до друго, едното със сигурност е чешмата, дето е встрани от пътя на тридесетина метра от заслона, а за другото знаменце нямам спомен.

Водата на заслон Караиваново хорище я няма поради откраднати тръби, но на 250 м от там е каптажът, ако успеете да го намерите. Тръгвате по пътя за хижа Буковец и гледате за дърво с издълбана в кората стрелка. По добрия вариант е да не я търсите, а да си напълните вода преди това от чешмата близо до заслон Бутора. Има я в линка. На 5-6 км преди Буковец има затлачен извор под едно дърво, който ако почистите и се избистри ще може да пиете, пил съм от там и го има на водната карта.
 
Във водната карта има отбелязани  чешми, извори, няколко потока, някой и друг магазин (гара Лакатник, Котел) и заведения (по пътя към г. Лакатник, ресторант Бабой на Върбишкия проход, заведението на Поморийския проход, където освен бира и пържоли има и чешма, цъкнал съм и Ральовата вила в Дъскотна. Хижите по подразбиране имат вода и не са отбелязани.

По-важното освен новите чешми и извори са и няколкото ПРЕСЪХНАЛИ.
Предпоследната вода под връх Чукава е пресъхнала, но тя не е толкова важна защото следващата пак под върха си тече, до хижа Кашана чешмата от която почва пътеката нагоре, няма вода (юли 2015), в дерето под Жълтец вече четвърти път минавам и няма вода. Водата, която е на 9 км след хижа Чумерна също беше пресъхнала, но инфото за нея е от преди две години и една важна чешма на изхода на Сини рид също се оказа пресъхнала (2015), а разчитах на нея. Чешмите са отбелязани  като ПРЕСЪХНАЛИ.

За някои от водоизточниците, като например потоците на Буновска вода на 4-5км след Арабаконак (като се мине през копривите) лично аз предпочитам да ползвам хлорни хапчета за дезинфекция, защото водата там не ми вдъхва доверие. Това са потоци, които в края на лятото ще изглеждат доста зле за пиене и ако не ви са проблем няколкото километра в повече минете по серпентините на пътя, където има чешма.

Имайте предвид, че в края на лятото към август поне още толкова води освен дадените тук като пресъхнали ще са без вода заради суша или в някои случаи и човешка намеса като тази до село Сини Рид, където я спират, за да има за животните.

Това са километрите и денивелациите като изкачване (плюс-минус 100м грешка като денивелация и няколкостотин метра като разстояние). Денивелациите съм ги сметнал на око, така че са ориентировъчни.

Денивелациите и терена са много важни. 40 км са нищо, ако са от Козичино до морето, но примерно от Добрила до Мазалат (37.5км), ако раницата е тежка, въпреки малкото километри, е друга бира. Това да го имат предвид тези, които нямат никакъв опит и мерят само с километри разстоянията в планината.

1 Хижа Ком (нова) – вр.Ком-х.Петрохан-660м -17км

2 Хижа Петрохан – х.Пробойница- 300м -13.8км

3 Хижа Пробойница-х.Тръстеная – 750м -22км

4 Хижа Тръстеная-х.Лескова- 700м -21.3км

5 Хижа Лескова-Белия камък- 600м -18.2км

6 Белия камък-Зла поляна-Витиня- 270м -16.4км

7 Проход Витиня-х.Чавдар- 600м -17.1км

8 Хижа Чавдар-х.Кашана- 600м -14.6км

9 Хижа Кашана-Планински извори- 900м -17.4км

10 Хижа Планински извори-х.Ехо- 950м -21.9км

11 Хижа Ехо-заслон Орлово гнездо- 400м -20.1км

12 Заслон Орлово гнездо-х. Добрила-350м -12.5км

13 Хижа Добрила-заслон Ботев-900м -15.3км

14 Заслон Ботев-х.Мандра(Тъжа)- 450м -12км

15 Хижа Мандра-х. Мазалат- 600м -11.1км

16 Хижа Мазалат-х. Узана-250м -14.2км

17 Хижа Узана-х.Бузлуджа-720м -16.6км

18 Хижа Бузлуджа-г.Кръстец-300м -18.1км

19 Гара Кръстец- х.Предел- 350м -13.7км

20 Хижа Предел-заслон Караиваново Хорище-600м -15.9км

21 Заслон Караиваново Хорище-х.Чумерна- 650м -14.3км

22 Хижа Чумерна-Агликина поляна-650м -20км

23 Агликина поляна- разклон село Нейково- 450м- 16.5км

24 Разклон село Нейково- Котел- 300м – 16.7км

25 Котел- Върбишки проход-450м -24.9км

26 Върбишки проход-Горско стопанство Елешница-350м -10.6км

27 Горско стопанство Елешница- Ришки проход- 850м -22.6км

28 Ришки проход- Дъскотна- 600м -26.7км

29 Дъскотна- Топчийско- 550м -19.2км

30 Топчийско- Козичино- 360м -21.6км

31 Козичино- Ловен дом- 400м -21.1км

32 Ловен Дом – нос Емине- 150м-17.5км

Няколко допълнителни:

Кашана -Свищиплаз-7.5км-450м

Кашана-Паскал-12.5км-450м

Свищиплаз-Планински извори-13км-750м

Паскал-Планински извори-7.5км-750м

Ехо -Козя стена-6км-260м

Узана-Шипка-8км-330м

Шипка-Бузлуджа-8.6км-400м

Бузлуджа-Българка-12.6км-250м

Българка -Кръстец-5.5км

Кръстец-Грамадлива-11.7км – ако минавате през река Габрищица, иначе е с два км повече.

Буковец -Чумерна-7км

Това бяха плановете за преминаване на трасето.

Осем на брой. Едва ли някой ще се учуди като кажа, че нито един не сработи на 100%, тоест направих прехода по начин, който не бях предвидил.

Плановете бях ги записал със СД маркер на гърба на картата, като срещу всеки отделен преход имаше километрите, денивелацията на изкачване и часове на минаване.

План А:

1. Х.Ком- връх Ком-Тръстеная.
2. Тръстеная-Витиня.
3. Витиня-Паскал
4. Паскал-Дерменка
5. Дерменка-Мазалат
6. Мазалат- гара Кръстец.
7. Гара Кръстец-Чумерна.
8. Чумерна-Котел.
9. Котел-Елешница.
10. Елешница-Дъскотна.
11. Дъскотна-Козичино.
12. Козичино-Емине.

План В:

1. Х.Ком- връх Ком-Тръстеная.
2. Тръстеная-Витиня.
3. Витиня-Кашана.
4. Кашана-Ехо.
5. Ехо-Добрила.
6. Добрила-Мазалат.
7. Мазалат-Кръстец.
8. Кръстец-Чумерна.
9. Чумерна-Котел.
10. Котел-Риш.
11. Риш-Сини рид.
12. Сини рид-Емине.

План С:

1. Х.Ком- връх Ком-Тръстеная.
2. Тръстеная-х. Мургаш.
3. Мургаш-Кашана.
4. Кашана-Ехо.
5. Ехо-заслон Ботев.
6. Заслон Ботев-Шипка.
7. Шипка-Предел.
8. Предел-Агликина поляна.
9. Агликина поляна-Върбишки проход.
10. Върбишки проход-12км преди Дъскотна.
11. 12км преди Дъскотна-Козичино.
12. Козичино-Емине.

План D:

1. Х.Ком- връх Ком-Тръстеная.
2. Тръстеная-Витиня.
3. Витиня- Паскал.
4. Паскал- Орлово гнездо.
5. Орлово гнездо-Тъжа.
6. Тъжа-Бузлуджа.
7. Бузлуджа Караиваново хорище.
8. Караиваново хорище-село Нейково.
9. Село Нейково-Върбишки проход.
10. Върбишки проход-12км преди Дъскотна.
11. 12км преди Дъскотна-Козичино.
12. Козичино-Емине.

План E:

1. Х.Ком- връх Ком-Тръстеная.
2. Тръстеная-Витиня.
3. Витиня-Паскал.
4. Паскал-Орлово гнездо.
5. Орлово гнездо-Мазалат.
6. Мазалат-Кръстец.
7. Кръстец-Чумерна.
8. Чумерна-Котел.
9. Котел-Риш.
10. Риш-Топчийско.
11. Топчийско-Козичино.
12. Козичино-Емине.

План F:

1. Х.Ком- връх Ком-Тръстеная.
2. Тръстеная- Витиня.
3. Витиня-Кашана.
4. Кашана-Ехо.
5. Ехо-заслон Ботев.
6. Заслон Ботев-Шипка.
7. Шипка-Предел.
8. Предел-Агликина поляна.
9. Агликина поляна-Върбишки проход.
10. Върбишки проход-12км преди Дъскотна.
11. 12км преди Дъскотна-Козичино.
12. Козичино-Емине.

План G:

1. Х.Ком- връх Ком-Тръстеная.
2. Тръстеная-Витиня.
3. Витиня-Паскал.
4. Паскал-Орлово гнездо.
5. Орлово гнездо-Мазалат.
6. Мазалат-Българка.
7. Българка-Чумерна.
8. Чумерна-Котел.
9. Котел-Риш.
10. Риш-Топчийско.
11. Топчийско-Козичино.
12. Козичино-Емине.

План H:

1. Х.Ком- връх Ком-Тръстеная.
2. Тръстеная- Витиня.
3. Витиня-Кашана.
4. Кашана-Ехо.
5. Ехо-заслон Ботев.
6. Заслон Ботев-Бузлуджа.
7. Бузлуджа-Буковец.
8. Буковец-Набожно дърво.
9. Набожно дърво-Елешница.
10. Елешница-Дъскотна.
11. Дъскотна-Козичино.
12. Козичино- Емине.

Ето го  и  реалното минаване:

1. Х.Ком – връх Ком – Тръстеная.
2. Тръстеная – Витиня (в аварийното фолио до заключената спалня)
3. Витиня – Паскал.
4. Паскал – Орлово гнездо.
5. Орлово гнездо – Тъжа
6. Тъжа – Бузлуджа
7. Бузлуджа – Буковец
8. Буковец – 15км преди Котел (в гората в аварийното фолио.)
9. 15км преди Котел – Елешница (покрив без прозорци, спане с аварийното фолио)
10. Елешница – Дъскотна (Ральовата вила)
11. Дъскотна – Козичино.
12. Козичино – Емине.

Основната цел беше да напъвам колкото може в началото и да не ме мързи и мисля, че планът проработи. Имах ли няколко часа трябваше да ги ползвам и да ходя защото олабя ли и после нямаше да мога да наваксам. Исках накрая когато вече кокалите ми се скапят да остане най-лекото. Имаше и непредвидени трупясвания като това преди Котел, където не можех да продължа повече, защото падналите клони след Чумерна и болното коляно ми разказаха играта този ден.

Няколко думи за КРАТКИЯ разказ с който ще опиша най-общо какво стана.

Казвам КРАТЪК защото не водих записки, а склерозата ме гони напоследък и дните в които ходих по 16-17-18 часа ми се губят и преплитат. По-подробно ще е как се подготвях и какво взех на прехода.

Откъде ми влезе мухата в главата и за първото и за второто минаване? Причините са много и по-важните от тях са лични и  не съм много сигурен коя от всички ме накара преди две години да направя първото си минаване по маршрута.

Разказите на съфорумците при всички положения имаха голяма заслуга за това. Няма как да не спомена пътеписа на Тито, на който Оня отгоре му беше отрязъл спатиите вече за втори път и въпреки това успя напук на всичко, но и да не беше успял човек има много какво да научи от такива емоционални истории.

За втория опит, който ще опиша тук, има малко или много „вина“ друг съфорумец, Маратонец. Човекът един ден си почиваше с 30 км, а на следващия минаваше по 70. Гледай какво могат хората си викам аз и вдигам крака да ме подковат като вола. Нямаше начин да го направя по този начин, но ако обмислех внимателно нещата можех и да имам шансове. Спортния хъс си го имаме всички дори и куци коне като мен.

Ясно беше, че дори и да не успея ще е предизвикателство, което няма да забравя лесно. По-точно ще е да кажа, че тези пътеписи на колегите бяха нещо като катализатор на химическия процес, а основната причина да се пробвам вече втори път, кой я знае каква е.

Имам подозрение, че главната причина е намаления  кислород в кувьоза, където съм изкарал два месеца като бебе и  майка ми, която ме е изтървавала на главата ми вероятно поне по два пъти на ден.

Подготовката започна половин година по-рано.

Двайсетина пъти през тези 5-6 месеца ходих да тичам на Аязмото – 9 км с 550м изкачване. Бях избрал такъв маршрут, при който имаше и стръмно качване и стръмно слизане,  трева, каманак и асфалт… Чат пат въртях колелото без гуми вкъщи обикновено през седмицата, защото събота и неделя ходих да „бягам“. В кавички е думата, защото то беше по скоро влачене, пухтене, плюене, псуване и чат пат потичване в свински тръст. 9км с 550м изкачване успявах да ги правя за един час.

Понякога не ходих и по две седмици, но и дори така усещах ефекта. Вече знаех доста неща за самия маршрут, все пак веднъж съм го минавал и макар и да блеех все нещо ми е влязло в главата.

Първия път преди две години тръгнах някак си от раз и без да взимам под внимание всички дребни детайли които могат да ме провалят. Сега не можех да си позволя този лукс като се има предвид, че щях да пробвам да надскоча физическите си възможности.

Подготовката за един подобен преход трябваше да е същата, както при тръгването на война, с респект, страх и с абсолютна увереност във всяко едно действие. Това, естествено, не са мои думи, но съм на 100% убеден, че така трябва да се подхожда към подобни начинания. Не че всичко това ще ти даде гаранция, но ако си направил всичко както трябва един провал няма да е така мъчителен.

Сега някой да не вземе да ме апострофира че ходенето на планина трябва да е удоволствие, а не мъчение. Понякога е удоволствие, а понякога е изпитание на духа и разни други тинтири-минтири неща … 🙂

Знаех какви мъки бяха за 16 дни при първото ходене и срокът от 12 дни за новото минаване беше нещо почти немислимо за изпълнение. Имах ги тези 12 дни като някаква цел, която е прекалено амбициозна и която по-скоро щеше да  ме стимулира да я гоня, а не че реално щях да успея за толкова дни. Познавам горе долу добре физическите си възможности и те не са особено големи. Предимно вървя на инат, а не на мускули.

След първото Ком-Емине преди две години бях трупнал 17 кила над нормата. Успокоявах се, че повечето са мускули, но откакто ме викаха на разпит в полицията, за да ме разпитват за изчезналата топка на Берое и следователят през цялото време подозрително гледаше изхвръкналия ми търбух, взех да се съмнявам, че теорията с мускулите е вярна. Така и няма да доживея да си видя плочките на коремната преса ако ще и сто Ком Еминета да направя. За 5-6 месеца успях да сваля едва 4-5 кг. Тръгнах 83.5кг при ръст 170см.

Теглото на раницата беше от голямо значение за успеха.

Като не можех да сваля от задника и корема поне от багаж да го направя. Не помня всички изчисления по грамове, но мислех че раницата едва ли ще е повече от 8.5кг. Да, ама не. Тръгнах с 10.5 кг раница, в която включвах един литър вода и закачените щеки на нея. Единствено, не мерих дрехите, с които се бях облякъл.

Естествено, първите няколко дни храната намаля с половин кило, а в дните с много чешми носих само по половин литър вода. Повечето дни обаче тръгвах с два литра тоник, кола или бира от някоя хижа, тоест над 11.5 кг.  Вода носих колкото за миене.:) За бирата се майтапя. Не я носих, а я изпивах още в хижата.

Какво имах в раницата

Храната:

По две нес кафета на ден да ми вдигат кръвното, че пада в жегите. Първото – сутрин с сухото мляко сутрин, а второто, ако се наложи в горещия следобед. Сухото мляко беше с пластмасовите буркани 450 грама двата общо, а нерафинираната захар до него 400 грама. Това може да издържи без проблем целия преход. Има си всичко необходимо и го правих толкова гъсто, че лъжицата стоеше изправена в сместа.

Канчето е ясно. Ползвах го и да държа челника в него, че да не се пречупва кабела му.

Сол омешана със самардала (ароматна билка). Трите загънати в алуминиево фолио нещица са три парчета от най-хубавата и суха пастърма която пазарих от местен магазин за месо. По 150 грама беше едното парче. Не е от онези боклуци дето ги пакетират с найлони. Последното парче го изядох на Козичино. 36 лв килото.

Бадеми половин кило в няколко малко пакета. Два изстискани лимона за първия ден и два севън ъп-а и лъжица. Остана един найлонов пакет, който не го споменах горе до канчето, но макар и да е ядене той не е за мен. Това са деликатесни кучешки кокали. Десетина бройки за три лева на известна марка кучешки храни. Това е нова  тактика която пробвах срещу баскервилските кучета по пътеката и която тактика постигна невероятни успехи.

В десния си джоб носих по шепа бадеми да се подкрепям, а в левия винаги имах по няколко кокалчета.

Навигацията:

ГПС -леко калпав и евтин и на който не му разбирам много, което ми изигра и лоша шега. Част от трака в началото е компресиран и без подробностите, защото паметта заради многото точки и дългия маршрут се запълни и трябваше да я трия.

Батерии – литиеви на Енерджайзер. Останаха ми два неизползвани комплекта, а в машинката и във фотото има още два комплекта, които са с по три черти, тоест пълни. Теглото им е само 210 грама. Увил съм ги многократно в домакинско фолио – хем да ги предпазя от дъжд, хем да не се опират една в друга. Компас, на който отрязах излишната част с ножовката.

Профилите на Митака начертани на гърба на картите свалени от интернет. Няма нужда да давате пари за 7-те карти, тежат, а и това са същите. Разбира се ги изрязах по края, за да не заемат място и да не тежат. 🙂

Една пътна карта на Домино за България, на която чудно защо са дадени и хижите. Двайсетина грама е като се изрежат излишните две педи от двете страни. Данните от картите с профилите и тази карта се дублират. Имам отбелязани между отделните точки, километрите между тях, денивелациите на изкачване, часовете чисто минаване и един вид водна карта.

Измерил съм и съм си написал колко километра има от всяка една вода до следващата и мога с един поглед, дет се вика, за отрицателно време да си преценя колко вода ще ми стигне, за да не мъкна като камила. Примерно тръгвам от Бузлуджа.  Мятам един поглед на водната карта и виждам че има вода след – 3км-7км (бабин райкин чучур)-3км (Българка) -5.5км (Кръстец)-13км (Грамадлива)… и ми става пределно ясно че повече от един литър дори в горещо време няма нужда да мъкна, а ако е по-хладно и по-малко като трябва да внимавам преди Грамадлива, където разстоянието е цели 13км.

На гърба на картата бях написал всичките осем плана които бях направил, като някои от тях се различават само по един маршрут за деня.

Деветият план по който го минах ще го добавя тези дни на картата.

Ползвах СД маркер, че лесно се пише докато с химикал на гланца е трудно. На сгъвките на картата прозрачно тиксо, че иначе се къса за отрицателно време.

Аптечка:

Две пакетчета с малки марли, голям бинт, малък бинт и ластичен бинт, който забравих че нося, а ми трябваше по едно време.

Това пластмасовото е за вадене на кърлежи. Дърпа се настрани, а не нагоре.

Ефералган разтворим за агрегатни 🙂 състояния различни от нормалните и за болка.

Крем за подсичане на бебета павлодерм. Българския крем Здраве за бебета е с цинков оксид, както и Бочко, и изгаря ценните украшения при 15 часа ходене вместо да предпазва. Колкото са по-големи орехчетата на един мъж толкова повече е вероятно да се протрие по кълките, затова истинските мъже носят от този крем. 🙂

Лиотон гел -в сребриста опаковка мазило, когато лудия готвач грабне чука за пържоли и ви забуха по ходилата това мазило спасява положението. Мажете вечер и по-много.

Зеленикавата тубичка е Спасатель-я. На билкова основа е и става за рани от различен произход и за смазване на ходилата да не търкат в чорапите и обувките. За смазване става всичко, което е мазно и често мажех и с Павлодерм-а.

Алгезал -за кекави колене, като вземат да ви болят по надолнищата.

Пантогел – това е три в едно, ако получите слънчеви изгаряния, за кожни раздразнения примерно ако ядете смокини и млякото им ви полепне по кожата… и др. подобни, и за по леки рани. Пантогелът е най-полезното нещой което съм ползвал през кариерата си на турист.

Останалите мазила ги ползвам само за Ком-Емине ,заради трудността, многото километри и продължителността на преходите, иначе при нормални преходи от три четири дни една тубичка Пантогел за зор-заман ми е достатъчна за месеци и даже не я отварям. Действа ми в пъти по-добре примерно от йодасепта. Не знам защо, но дребни рани са ми са се възпалявали от йодасепта, а третирани с пантогела се оправят бързо.

Витамини и минерали Центрум – като изсипах половината кутийка и я допълних с магнезий на хапчета, който пиех преди лягане. Витамин Ц, хлорни хапчета за дезинфекция на вода които ползвах няколко пъти. Това са белите блистери със сини надписи. Лопедиум от който изпих две хапчета след една вода, която беше пълна с разни осмокраки червеи, които видях прекалено късно.

Напънах се да се изпикая час след като я пих и изненадващо напълних гащите… отзад. Да, такива неща са много вероятни да ви се случат при подобни нехигиенични условия.

Водата, между другото, е тази дето е на три километра преди Агликина поляна. Един друг колега пи и нищо му нямаше после като го питах така че вероятно стойностите на водата за годност за пиене са в някакви гранични стойности и засега става за пиене с вероятно осиране за хора с по-калпави стомаси.

Имах и хапчета за киселини и за стомашни колики, но не ги ползвах, въпреки че една вечер имах чувството, че от киселините ще ми се пробие корема, но докато се наканя да се събудя и да ги изпия то взе че ми мина.

Няколко лепенки с марли, ако се бях порязал някъде по ръцете. На краката не ги ползвам, защото се разлепят и сгърчват и не вършат работа. За краката ползвам ролката анкерпласт, която е някъде по другите снимки. Номерът е да се залепи преди образуването на раничка на що-годе здрава кожа. Това нещо ми спаси прехода.

Пакета в найлона е повторение на мазилата, които са отвън.

Лиотон гел-а беше от най-големите тубички и ми остана единия брой, алгезала го изхабих единия за коляното, а другия подарих на колеги туристи, от спасатель-я бях взел 4 тубички и остана една…

Разни други неща:

Ей я ролката анкерпласт – най-горе в ляво. Описал съм за какво става дума. Това нещо е задължително за много дълги и трудни преходи, където раните по краката трудно ще се избегнат.

Много, много  тънко въженце за простиране, което отрязах от три на два метра, за да му намаля теглото и не ми стигна да го вържа веднъж точно този отрязания метър. 🙂

Мокри кърпички за ръцете, ако се ходи до мизерните тоалетни по влаковете и автогарите.

Самобръсначка, която ползвах два пъти.Трябваше да я пробвам да я отворя вкъщи. Много са остри и хубави тези черните, но имат един недостатък, чупят се докато им махаш предпазителя и остава само бялата част отпред, а трудно се бръсне човек с такова нещо.

Сапун, най-важното нещо за Ком Еминееца. Едвам ми стигна, затова някой по-голям като размер вземете. Трябва да се перете, освен ако не искате да носите целия гардероб с дрехи и гащи, и чорапи. При няколкодневни преходи сапунът не е необходим, но за Ком Емине е жизнено важен. 🙂

Солта и тук съм я снимал. Опитвах я по няколко пъти на ден.

Паста и четка за зъби, изрязани и изстискани.

Застраховка в найлоново пликче.

Лепило, което лепи бързо, ама не е твърдо като секундното. Става за маратонки, които се късат още на Хаинбоаза, няколко свински опашки, телефон с резервна батерия, който държа изключен и правя по три четири разговора вечер и който ме изкара две седмици с една батерия. Резервната батерия – в домакинско фолио многократно увита, телефона също го увих 5-6 пъти с домакинско фолио за предпазване от водата,  запалка в домакинско фолио, за да предпазя камъчето, калерче с различни цветове конци и игла, две широки ластични ленти от шивашки магазин. Винаги ги нося, защото обичам нещата, които са три в едно. Мога да вържа багажи с тях, може да ги ползвам като турникет и мога да пристегна гетите в долната част  където при газене в река влиза вода и да премина сух реката.

Останаха двете странни жълто-черни неща в средата. Едва ли ще се досети някой за какво става дума.

При тренировките с новите супер дупер маратонки пластмасовите капси през които преминава тънката като корда връзка ме притискаха и ми причиниха рани от горната страна на ходилото белезите от които още личат. Като ги поставех под връзките тези дунапренчета, пластмасовите капси заставаха малко по-хоризонтално и при слизане по надолнищата не се впиваха в месото. Има ги на следващите снимки как са поставени.

Дунапренчетата са две ленти от старото двойно шалте увити в тиксо, ама много тиксо,  защото първият опит беше само парчета шалте, което се скъса от жицата, която служи за връзване на обувките.

Няколко аварийни и важни неща:

Дишащо алуминиево фолио, което пази от дъжд, връща топлото и диша, тоест не прави конденз. Установих че дишането е постигнато за сметка на връщането на топлината. Недишащото алуминиево фолио топли по-добре. Все пак е чудесна вещ за аварийни ситуации. С полара, якето и шапката ми беше ок въпреки здравия студ една сутрин, в която спах в гората. Ако е много студено няма да ви осигури комфорт, но ще оживеете. Тежи 250 грама и струва 95 лева. Замества напълно чувала през летните месеци ако се спи с дрехите.

Спрей за мечки. Не го взех точно за мечки, въпреки че като човек ходи сам едно диво животно е доста по-смело и може да си позволи някои волности. Повече ме притесняваха големите кучета, които са на глутница и нямат страх от хората, а още по-малко от самотните туристи. Десетки пъти са ме атакували и някои пъти е било на косъм. Знаете приказката за стомничката с водата… Струва 100 лв и кара на 9 метра. Измислих му много хитро и здраво закачане с което само за секунда се озовава в ръцете ми. Две лепки от шивашки магазин като на края на едната заших червено парцалче за да мога с полезрението си лесно да намирам края, който да дръпна. Ако не дръпнех лепенките да се отлепят няма сила, която да го свали от халката на раницата, където стоеше.

Сгъваем нож копие на известна марка, който се оказа също толкова здрав като оригинала.

Мрежичка, която слагаш върху шапка с козирка и комарите няма как да ти стигнат физиономията и да направят по-грозна, отколкото е всъщност.

Челник от хубавите, за да няма изненади и с три батерии, който ме изкара целия преход и вероятно ще изкара още един подобен. Ползвах го за час сутрин и час вечер. Не може да работи с литиеви батерии заради прегряване на диода вероятно заради по-голямото напрежение в литиевите и затова му взех хубави алкални на Дюрасел. Държах го в канчето да не пречупя кабела като тъпча нещата в раницата.

Малки гети, които обух само първия път и повече не сложих и се чудя защо пак ги мъкнах като се зарекох да не взимам лятото гети. Няма нищо на този свят което да те опази от пороен дъжд и от мокра трева. Даже да не вали върху вас, а пред вас пак ще подгизнете от тревата.

Дрехи:

Шапка поларена, шапка за слънце с козирка и дупки отгоре, това нацъвканото е забрадка като тези легионерските. Представлява едно правоъгълно парче от лека найлонова тениска, на което зашивам двата края и го слагам върху шапката. Естествено, меря колко е голямо парчето и дали няма да ми стяга на главата, като го зашия или дали няма да падне. После го нарязвам с ножа да минава въздухът.

Има такива шапки в магазините, купих си такава, но не покриват добре и пазят само врата и ушите, а предната част на бузите остава открита, затова това което си направих по техен модел е в пъти по-добро.

Това другото са два крачола от мериносовото долнище. Като се пробвах да го обуя веднъж и горницата му остана в ръцете ми. Скъса се. Сега ползвам крачолите като дълги вълнени чорапи.

Промазана ветровка на Ташев, която малко пази от дъжд и в съчетание със старото мембранно яке купено за 10 лв от втората употреба уж ще ме предпази от дъжд и вятър. Проблемът е, че при жега съм в собствен сос сварен, ама не може всичко да е идеално.

Полар. Без него не тръгвайте, че ще умрете от студ.

Егати и екипировката. Взел съм милион неща!

Две мериносови тениски.

Една найлонова тениска с якичка, прилично изглеждаща и за пътуване, защото мериносовите са леко на дупки тук там и да не се излагаме съвсем по влаковете и в града.

Два шушлякови анцуга, черен и син, които съхнат бързо след дъжд.

Три чифта чорапи. Взех си първо тези тънките вдясно, ама като дойдоха забелязах, че са прекалено тънки и поръчах по-дебелите. По 27 лв е единия чифт. Не исках изненади, а ги получих. На първата вечер чорапите взеха да се късат там където се захващат пръстите за основната част на чорапа. Играх си да ги щриховам с иглата и конците. Не би трябвало чорапи които струват сто лева да правят такива калташки номера на второто им носене. Първото беше на тренировка.

Малка синя кърпа ветеран от първото Ком-Емине. 20см на 20см…, за да не тежи,  естествено. 🙂

Раницата и щеките:

Раница Айгер. Много здрава раница, от която съм много доволен. Кордурена е и я пробвах още зимата със всичкото оборудване по нея и се държи прекрасно за разлика от чорапите. Купих и двете неща от един магазин. Щях да купувам по лека и крехка раница специално за Ком-Емине, но прецених че не съм толкова богат да взимам раница за един единствен специфичен преход.

Айгера беше два пъти по-скъпа, но щях да я ползвам години наред и лете и зиме, и с малко и с много екипировка.

Щеки. Естествено Бляк Даймънд.

Ако някой ме беше видял как чупя клони с тях и как в яда си, като откача след някой преход от 16-17-18 часа троша камъни с върховете, защото хижата още никаква я няма, нямаше да повярва на очите си. Едва ли някой им е правил краш тестове, както аз съм го правил. Ако имате излишни 150 лв не се чудете, иначе по-добре си вземете точилки и набийте пирони в края. И това съм носил и върши добра работа. Забравете щеките от 50-60-70-80 лв.

Прословутите калпави обувки:

Соломон ХА ПРО 3Д УЛТРА.

315 лв. Стелките им обаче не струваха, хвърлих ги и си взех от любимите си стелки  на Бореал. Ако оправят тези впиващи се в месото пластмаси и ако не се късаше толкова лесно още на половината път от Ком до Хаинбоаза и ако можеше да издържа поне до морето това ще е една добра обувка, но засега е просто поредната гъзария.

Става ако искате да участвате в състезания за бързо връзване на връзки, защото се стягат с едно дръпване което е много куул ако го правите пред мацките във фитнеса. Разлепиха се и се скъсаха части от подметката, а отгоре се продупчиха, като на едната дупката беше колкото лев и влизаха камъни през нея. Другата дупка се получи от срязването на обувката от тези жици които заместват връзките. Първата дупка вероятно съм ритнал нещо, защото нямаше от жицата върху нея.

Мислите че съм забравил ли? 🙂

Не съм. Ей я на. Не я ползвах. Ползвах вода.

На дълъг преход, където къпането често е лукс задникът ви ще стане червен като маймунски гъз, ако ползвате само хартия, а не бихте искали нещо такова да ви провали прехода нали? 🙂

И последно няколко забравени неща които сложих най-накрая.

Пари, ключове,  документи, дебитна карта с останали няколко левчета, отрязано шалте (130грама), колкото за кръста и раменете в найлонови боклукчийски торби и чехли.

Чехлите успях да ги докарам с ножа на 48 грама на чехъл. Вършат незаменима работа вечер в хижата, да си умиеш краката, да подишат краката, да ги намажеш – краката, не чехлите –  да идеш до някъде… да се изкъпеш в банята, където дебнат коварни гъбички… обувките през това време ветрят, а и са станали толкова омразни, че не искаш и да чуваш за тях.

Мислех че никога няма да я допиша тази екипировка… Останалите части ще бъдат кратки.

Да не забравя да спомена, че с новите обувки направих само 4 тренировки в градското Аязмо, но все пак избрах маршрут, който включваше и камъни и трева и гора и стръмно нагорнище и надолнище. Правих по 35 км с 2 км денивелация последните съботи и неделя. Гледах хем да са сериозни преходи, хем да не се изхабя нещо преди тръгване, а и времето в планината беше лошо. Не можех да ги пробвам в планината, защото покупката им беше изненадваща и за мен и в последния момент.

Първите маратонки, намалени от 150 на 70 лв за планина, се оказаха малки и ми набиваха пръстите, вторите бяха добре, но на генералната тренировка двайсетина дни по-рано се сцепиха от ритнат камък. Казах си, че ако се проваля заради едни обувки ще си изям таковата от яд и взех уж най-доброто за планинско бягане с лека раница.

Не си купувайте подобни обувки, освен ако не са за фукня. 🙂

А генералната тренировка ми даде увереност, че физически съм напълно готов за маратона.

Това беше май всичко за подготовката и екипировката. Отне ми доста време и ми струваше доста пари. Повечето работи обаче ще ги ползвам и за в бъдеще, така че не съм се минал с покупката им. Сигурен съм че забравям нещо, ама това все пак не е научен труд, а просто ви информирам какво съм носил. 🙂

Дали са най-правилните неща, не знам, но свършиха работа, което е най-важното.