Малко пътешествие с много впечатления – Едеса, Паралия, Метеора, Каламбака, Солун

Автор: Виолета Софрониева

Едеса

Ако имам възможност, бих обиколила света!

Въпреки че Гърция е наша съседка, а и вече без никакъв проблем можеш да преминеш границата, не знам защо, нямах голям мерак да я посетя. Какво толкова пък, мислех си: балканска страна, сходни нрави, еднаква религия, а от древната й култура са останали само камък връз камък… Може би природата, морето? Но и ние си имаме даже по-хубави планини, море! Хем то ми е само на 15 мин. от вкъщи – живея във Варна. И се размечтах за далееечни и екзотични места. Докато случайно не видях по руската телевизия едно кратко филмче за Метеора. И още с първите кадри зяпнах от удивление. Тогава се зарекох, че това място ще го видя с очите си!

Речено – сторено. Записах се за екскурзията „Природни чудеса“, въоръжих се с фотоапарата и надеждата да попаднем на добър екскурзовод, и тръгнах. Цел – Метеора.

За късмет тъкмо беше приключила една серия дъждове над Балканския полуостров и времето стана „таман“ – ранна есен, слънчево, но нито горещо, нито студено.

Не бих казала, че има съществена разлика след минаването на гръцка територия. Даже на гръцкото КПП с усмивка ни пожелаха на български „Приятен път“. Но наниз вятърни генератори по билото на попроскубани хълмове ме подсещат, че ние май още нямаме такава енергосистема. Значи сме в Гърция.

Следваме извивките на Струма, само че тя вече се нарича Нестос. Пътят се спуска на юг през полето, из което сякаш са разхвърляни селца със спретнати къщички и много цветя. Различното вече е, че надписите са само на гръцки и нищо не им се разбира. Даже и повечето пътни табели. Ей, че националисти! – Много рядко се среща надпис на латински!

Първо впечатление – веднага щом пътят се изниже измежду хълмовете, край него се нареждат маслинови горички. А как изглеждат маслинките на дървото – признавам, не бях виждала 🙂

Следват полета с тютюн. После ниви разцъфтял памук. След тях са огромни масиви праскови, после бостани с дини и тикви, доматени градини, лозя.

Първа спирка – Едеса.
Малко градче с към 20хил. души население, кацнало на един хълм сред зелени паркове и градини. А откъм пътя долу, ми заприлича на старото Велико Търново.

На 2км от града са развалините на античния град: крепостна стена, колонада и остатъци от раннохристиянска базилика. Няколко километра по-натам, в селцето Виргина, през 1977 г. е открита гробницата на Филип Македонски, баща на Александър Македонски. Всъщност и двамата представители на тази македонска династия са известни като едни от най-великите пълководци на своето древно време. Особено създателят на колосалната империя от Балканите до Персия – Александър Велики.

Едеса, съгласно преданието, била определена от Делфийския оракул за столица на древното Македонско царство. Тогава се наричала Егес и името й означавало „богата вода“.

В самото си възникване, градът практически е лежал на границата на два свята – Елинската цивилизация и варварските племена от север, запад, изток; между Европа и Егейско море.

Историята се гради от периоди на възходи и падения, битки и мир.

След македонците, Едеса става владение на елините, а по време на цар Симеон Първи – и на българите. Даже самият Балдуин I по време на първия от кръстоносните походи, я обсажда и се бие за Едеса, покорява я, остава там няколко месеца, а после продължава към основната си цел – завладяване на Светите места в Близкия изток, където също има многолюден и известен от древността град с името Едеса. Но това е друга тема 🙂
После идват турците на световната сцена. За сравнително кратко време покоряват маса народи, земи, градове… И Едеса.
След руско-турската война през 1878г., чаровната Едеса попада отново в пределите на България. Наречена е Воден. Но много скоро след това, според Ньойския договор от 1919г., за наше съжаление, отново става гръцка.

И двете й имена означават „много вода“, което идва от най-голямата забележителност на този малък, искрящ сред зеленина и цветя град, от зараждането му до наши дни – водопадите. Бих казала, че днес те са своеобразната „визитна картичка“ на Едеса… Виждали ли сте естествени водопади, които падат не около, а в самия град? Ето, това е изненадата!

Заслужава си и гледката, която се открива от горната площадка на водопадите.

А очевидно все още някои от по-възрастните й жителите знаят български, макар и малко архаичен – само се опитайте да се попазарите на сергиите за сувенири и ще се убедите! 🙂