Блед, Словения – Просто Невероятно!

Автор: Джейсън Смарт

„Блед*? Това звучи малко страховито”, каза Джоди, когато за първи път предложих да посетим това малко градче в Словения, най-северната от бившите югославски републики. Седяхме до басейна в Пореч, Хърватска и току що бях открил, че има организирана екскурзия с автобус от хотела ни до алпийския град Блед. „Знам, но това място изглежда невероятно. А и е наистина близо до Хърватска,” отговорих й. „Има езеро и замък до езерото. Изглеждат наистина прилично.”

Но думата „прилично” не е достатъчно силна, за да се опише колко невероятно красиво се оказа езерото Блед. Както и всяка една друга дума. Дори и снимките едва могат да предадат тази красота. Но всичко това дойде по-късно. Първо ни се наложи да станем с пукването на зората, за да се настаним в автобуса за тричасовото ни пътешествие до Словения.

Словения се намира между Алпите и Средиземно море и е малка страна пълна с планини и реки. През 2004 година страната беше приета в Европейския съюз и икономиката й е доста силна. Местната валута, толар, ще бъде заменена от еврото през 2007. Ние, обаче, и сега имахме малко в джоба си и искахме да ги похарчим.

Преминаването в Словения щеше да ни е първото пресичане на граница по суша. Затова бях доста развълнуван. Представях си само кадри от филми със шпиони, които се опитват да преминат незабелязани покрай граничната полиция. Обърнах се към Джоди и й прошепнах с най-добрия си руски акцент. „Добре ли скри документите? Щъркелът ще прелети в полунощ.”

„Чуваш ли се какви ги дрънкаш?” каза Джоди, като поклати с глава. „Отиваме в Словения, а не в Беларус…”

Както се оказа, да се премине границата на Словения не е никак трудно. Автобусът спря, една униформена служителка се качи и разгледа паспортите на всеки. Никой не беше изхвърлен от рейса и скоро отново поехме към вътрешността на Словения, а аз бях благодарен, че съм скрил така добре микрофилма…

Скоро гледката отвън започна да се променя. Храстите, които са характерни за Средиземноморието, започнаха да се заменят с иглолистна растителност и хълмове. Не след дълго обстановката вече беше изцяло алпийска. „Добре дошли в Словения,” каза екскурзовода ни, двайсет и пет годишна хърватка на име Ивана. „Позволете ми да ви кажа малко повече за тази страна…”

Всички слушахме, докато Ивана ни разказваше как Словения е била най-богатата от бившите югославски републики. За това е допринесло и войната, или по-скоро липсата на война. „Войната е продължила едва десет дни, така че повечето от инфраструктурата не била разрушена. Нямало и разрушени сгради. Хората са могли да продължат живота си. А това е добре. Тази страна е изключително красива.” От това, което се виждаше навън тя беше абсолютно права.

След два часа пътуване преминахме през Любляна, столицата на Словения. Винаги ми се е искало да посетя това място и бях разочарован, когато преминахме през града така бързо. След по-малко от час пристигнахме до крайната цел на пътуването ни – алпийския град Блед.

Блед лежи в полите на Алпите, само на около тридесетина километра от границата с Австрия. Градът е една от главните туристически дестинации на страната, до голяма степен заради голямото езеро, водещо началото си от ледниците. Природната красота на града и околностите му винаги са привличали богатите и известните. През 19 век това е бил най-известният здравен курорт на империята. По време на Югославия, Йосип Тито е посрещал тук държавни глави и актьори от цял свят. Дори и принц Чарлс е отсядал в първокласните хотели в град Блед.

„Първо ще посетим замъка,” обяви екскурзоводката. Тя ни обърна внимание да погледнем в точната посока. Замъкът беше кацнал на един скалист връх, заобиколен от гъсти иглолистни гори. Ако внезапно се беше летящ дракон с един хобит на гърба му това нямаше да изглежда не на място. „С автобуса ще се качим почти догоре, но последните няколкостотин метра ще вървим пеша. Няма да ви затрудни. А и гледката от върха ще ви се стори зашеметяваща.”

Десет минути по-късно вече се задъхвах по пътя нагоре към Замъка Блед. Но за някои други това беше още по-трудно. Жената пред нас сумтеше и пръхтеше като разярен кон. Но все пак всички се добрахме до върха без инциденти. А Ивана се оказа права, гледката към езерото на фона на Алпите зад него беше просто невероятна. Изглеждаше като картичка накъдето и да погледнехме. Водата беше тюркоазена и имаше един самотен остров в далечния край на езерото. По-късно щяхме да посетим острова, но засега Джоди и аз се разхождахме из замъка и попивахме гледките под нас.

Въпреки че наскоро замъкът Блед беше празнувал хилядния си рожден ден, всъщност по-голямата част от него е била построена през Средновековието. Изцяло е реновиран между 1951 и 1961 година. Днес в замъка се помещава музей и изложбена зала.

„Оженихме се тук преди четиринадесет години”, каза един мъж, който ми беше отляво. Седяхме на ръба на замъка, отлично място за наблюдение. Съпругата му беше до него, а между тях седеше малко момче. „Все още е така прекрасно, както беше и тогава. А знаете ли, че Словения е единствената държава в света с думата „ любов” (бел.ред. „от англ. “Slovenia” – ..love..). А оттук не е трудно да се разбере защо.”

След половин час вече се намирахме долу в град Блед и имахме на разположение свободно време. След като хапнахме, където похарчих част от моите толари, Джоди и аз се присъединихме към останалите от групата ни, за да посетим малкия остров в езерото.

За да стигнем до там се качихме на една подобна на гондола лодка, която се наричаше „плетна”. След като ни отблъсна от брега, капитанът ни се настани отзад на лодката и започна да гребе към острова. Всичко беше напълно спокойно и докато се приближавахме към острова, Ивана ни разказа още интересни подробности за него.

„На острова има деветдесет и девет стъпала, които водят до църквата,” обясни ни тя. „Има обичай в Блед, по време на брачната церемония младоженецът да носи булката нагоре по стълбите, а тя да мълчи.” Ивана замълча за момент и погледна към острова. „Сьщо така има и една легенда за това място. Преди стотици години една заможна жена дарила цялото си богатство на църквата. Бижутата й били претопени, за да се направи камбаната. Когато камбаната била готова започнали да я поставят, но за съжаление камбаната се изплъзнала и паднала в езерото. Според легендата, ако вятърът духа от правилната посока, може да се чуе как камбаната бие в памет на починалата жена.”

След като слязохме на острова започнахме да се изкачваме по стъпалата. Отначало това не ме затрудни особено, въпреки че не носих никой. Църквата на острова е от десети век. Беше малка, но красива. Разгледахме олтара, където имаше златна статуя на Дева Мария върху легло от рози. По църковните пейки имаше неколцина души, които се молеха. Изглежда нямаха нищо против шайката британски туристи, които бяхме нахълтали в местото им за поклонение.

След като отново се върнахме на брега взехме автобус до центъра на града. Ивана ни поведе през множеството магазини до едно кафене на открито. Време беше да похапнем торта. Град Блед се слави с ваниловите си торти и всички изядохме по една. Моята беше много вкусна.

„Не се притеснявайте,” каза Ивана, след като забеляза израженията на някои от жените в групата. „Тези торти не са като вашите. Те са…как да се изразя…по-леки. Опитай те ги и ще се уверите сами. Страхотни са!”

Пътешествието ни до Словения приключи. Време беше да се върнем в Хърватска. Но от това, което видяхме се убедихме, че на това място си струва да се дойде отново. Езеро Блед през зимата вероятно изглежда приказно.

* блед – от англ. bled „с източена кръв”, „прокървял”