Берлин

Автор: Иван Иванов

Пътуваме към Германия през добре подредените селскостопански полета на Чехия. Прекосяваме Чешко-германската граница без дори да разберем това. В ЕС вече няма граници, или ако ги има те са само формални. Автобусът само намалява скоростта и толкова. Голяма пътна табела ни известява, че вече сме на германска територия.

След половин час преминаваме покрай Дрезден. Градът остава отдясно на съвсем новата магистралата, която все още „мирише на асфалт“. Дрезден е един от големите градове в Германия и е прочут най-вече със своята галерия. Не е необходимо да споменавам по-подробно, че пътуваме през бившата Германска Демократична Република (ГДР). Макар, че вече са минали почти 20 години от обединението на двете Германии, все още си личи, че тук е имало социалистическо управление. Има усилено строителство на нови магистрали и жилищни комплекси. С наближаването на Берлин обаче тези едва забележими останки от соца почти изчезват.

Вече сме в Берлин. Минаваме покрай реката Шпрее и се озоваваме в центъра на Александър плац. Тук ни очаква нашият местен екскурзовод, който ще ни запознае в близките два часа с най-най-интересните забележителности на този неузнаваем нов град. Наистина Берлин е неузнаваем. За последните 20 години тук толкова неща са се променили, че тези които са идвали по времето на социализма, няма да могат да го познаят. Нови модерни сгради, улици, паркове и музеи.

Да опиша всичко видяно в Берлин в тези няколко реда е практически невъзможно. Затова ще се спра само на класическите туристически забележителности и някои интересни факти, които ми направиха най-силно впечатление. Ще се опитам казаното да илюстрирам със снимки.

Берлин по настояще наброява 3 400 000 жители, а по площ е почти колкото Ню-Йорк. Макар да звучи малко невероятно, но това е признат факт. Градът е с малка гъстота на населението и затова тук почти няма улични задръствания от коли. В най-натовареното време на денонощието, автобусът ни се движи по улиците бързо и приятно. Отляво и отдясно се редят красиви старинни и модерни сгради. Все още на места се забелязват раните от Втората световна война, а така също и от времето на „студената“ война. През 1945 година 80% от града е бил в руини. Сега всичко вече е изцяло възстановено с изключение на много малко исторически нарочно запазени паметници, в това число и фрагменти на прочутата „Берлинска стена“ 1961-1989 година. През последните 20 години в града са засадени над 600 000 дървета. Интересно като факт е, че сега всяко дърво в Берлин има собствен номер нещо като адрес. И всеки спокойно може да си уреди среща като каже името на улицата и номера на дървото където да се срещнат двама души. Унищожаването на дори само едно дърво сега се преследва изключително строго от закона.

Най-известното забележително място в Берлин естествено е Бранденбургската врата. Тя е не само геометричния център на града, а и историческият център на цяла Германия. Построена е още през 1791 година, а две години по-късно на върха и е поставена статуята на крилатата богиня Виктория в двуколка, теглена от четири коня. В ръката си тя държи жезъл със символите на победата – железен кръст обгърнат в лавров венец и орел с разперени крила. На запад от тази врата е минавала границата между Източен и Западен Берлин. А самата граница между двате части на града е представлявала бетонна стена с височина 4 м. Тази така наричана „Берлинска стена“ е съществувала от 1961 до декември 1989 година. Била е дълга цели 43 км през жилищни райони и още 112 км разделяща Западен Берлин и бившата ГДР. През декември 1989 г пада завинаги бариерата и се слага края на студената война. Това е и краха на социалистическата система в Европа. По-долу съм поместил снимки как е изглеждала тази врата и стената преди 1989 и как изглежда сега.

Бранденбургската врата гледана от запад – 1989 год

Бранденбургската врата гледана от запад – 2009 год

Статуята на Виктория или както я наричат още „Квадрига“ в двата варианта е различна. Преди 1990 година на жезъла е липсвал кръста и орела, а зад гърба на богинята се е развявал флагът на ГДР. Сега вече всичко си е както е било в оригинала. Всъщност през Втората световна война Квадригата е била напълно разрушена и възстановена по гипсови отпечатъци от отломките, като двата символа на победата кръста и орела, които са присъствали до 1945 година, съзнателно са премахнати по искане на окупационните войски, както на СССР така и на западните съюзници.