На първата панорамна площадка ни посреща женското превъплъщение на Буда – Гуанин, богинята на милосърдието. Пред статуята горят благовонни свещи, постелките очакват богомолци за молитва.
А зад нея е входът на тунел – бомбоубежище, прокопан под острова по време на войната. Напъхахме се в него и дълго вървяхме в полумрака, докато от тъмното не изплуваха няколко стражи, подобни на рицари – от бронз. Към изхода също бронзови барелефи разказваха древни легенди. Дори и най-прозаичният тунел може да бъде одухотворен – в Китай.
Погледнат отвисоко, пейзажът изглежда сюрреалистично. Тук сякаш великан си е играл на топчета и ги е оставил пръснати под сипея на брега, там назъбеният профил на скалите е като разрязана торта, по която личат разноцветните наслоявания на времето – художник… В праисторията сме. Сред галерията на природното изкуство навлизаме в класически морски пейзажи с изрязани скали и спокойна вода, в която да се отразяват. Причудливи форми на скални образувания, скулптура на богинята Мазу в една скална ниша, висящ дървен мост, който романтично се вписва сред природния разкош.
Все още потопени в природното величие, поемаме по алея, която ни извежда до… музея на Мао. Контрастът с преживяната извечна красота е неочакван, но как ще пропуснем тази значима фигура от новата китайска история…
Музеят е скромен като площ (само четири зали), но затова пък пълен със значки, статуетки, сувенири и часовници с образи на Великия кормчия. Минаваме от зала в зала, а в последната ни очаква изненада – не, не е мумията на Мао, тя е в Пекин, в мавзолея. Златиста статуя на Вожда с развяно палто, пред нея на поставка запалени благовонни свещи като пред божество и традиционната постелка за молитви на колене, доста протрита. Поглеждам въпросително моя спътник – дали и той мисли, че Мао е бог. Не, не мисли. Рядко отношението към историческите фигури е еднозначно. Някои хора очевидно го обожествяват, портретът му и днес гледа от всички банкноти на китайския юан.
Официално е смятан за велик революционер, военен гений и спасител на нацията, неговата политика превръща Китай от аграрна страна във водеща световна сила. Но мнозина помнят и страшния глад по негово време, и ужасите на Културната революция (1966 – 1976); управлението му е довело до смъртта на 40 до 70 милиона души. Неговият режим се слави като един от най-кървавите в цялата човешка история. Постояхме в неловко мълчание пред „божеството“ и тръгнахме бавно назад…
Таксито ни чакаше пред входа, за да ни закара до следващите панорамни площадки и до Плажа на Луната (формата му е на полумесец). Есенните и зимните плажове никога не са ме изпълвали с тъга. Напротив, като морско чедо се радвам, че най-после мога да си говоря с морето насаме, без туристическият Вавилон да заглушава тези разговори… Слънцето така и не проби облаците, затова пък всичко беше дъждовно и блестеше с ярки цветове. Камъчетата по плажа – сухи, те нямат цвят. Но щом се намокрят, излъчват вълшебна пастелна светлина. Имат и други свойства – приятно хрущят под сандалите и правят хубави жабки в тихата вода… Какво пише на тези табели? „Камъчетата са национална собственост“. Извадих гузно две прибрани камъчета и ги пуснах при другите, а Бин се усмихна: „Надписът има предвид: Не идвайте с голяма кола!“ Отдъхнах си – не съм нарушила закона…
Зад съблекалните е Тюленовата градина, където в просторен басейн на открито живеят десетина тюлена. Едно момче тъкмо ги хранеше с риба, като ни видя, се провикна, че можем да купим риба от него и да я хвърляме на животинките. Е нали току-що ядоха…
И когато вече се чувствах пълна с впечатления, се оказа, че има още една панорамна площадка, включена в билета (който е сто юана, към двадесет лева). На голям дялан камък е написано: „късмет, богатство, дълъг живот, щастие, а в центъра – завинаги!“ Хубаво пожелание към посетителите. То е и моето пожелание към вас, читателите.
Другото е ясно – ферибота и обратно в добрия стар Пънлай. До скоро, Чандао!
Остави отговор