Вървим си ние, а едно червено такси пълзи угоднически покрай нас. Резюмето на английски от дългия упоителен разговор между двамата е кратко: „Шофьорът предлага да ни закара донякъде…“ Бин го мързи да превежда, примирявам се – така е, който не учи китайски, ще трябва да се задоволява с резюмета… Таксиджията извоюва известна победа като си даде визитката и отпраши нанякъде. Спряхме друго такси, което да ни покаже ресторантче с морска храна (а и каква друга на един остров). Защо не взехме първото такси – не ме питайте, не всичко ми е ясно тук, в Китай…
Докато си хапваме миди и риба на фурна, ще ви върна две години назад с няколко слънчеви августовски снимки, които дъщеря ми направи из морето между множеството острови. Това беше първото ни стъпване тук. Бяхме поканени на риболов от наши китайски приятели, които знаеха, че синът ни е запален рибар. Излязохме с лодка измежду островите и се насладихме на чудни гледки, докато ловяхме риба с корда на ръка – за какво са ни въдици! После занесохме добрия улов в едно от малките крайбрежни ресторантчета, където ни го изпържиха.
Домакините настояваха, че трябва да видим и едно уникално за света явление – водната граница между двете морета – Жълто и Бохай. Паметник на върха на един хълм отбелязва този природен феномен. Само от тук с помощта на телескоп се вижда очертаната ясна граница – наистина е фантастично. Вълните на двете морета се пресрещат и се удрят една в друга – без видима суша. Дори и фауната в моретата е различна! Седиментните скали, образувани чрез утаяване на скални частици, оформят дълъг подводен риф с ес-образна форма, наричан от местните хора „опашката на остров Чаншан“ и той бележи естествената граница между двете морета. Застанали на нея, вие чувате музиката на вълните и от Бохай на запад, и от Жълто море на изток.
Паметникът на границата на двете морета
Прелитаме през двете години обратно до септемврийския обяд с Бин. Той вече вика по телефона онова, първото такси, което бяхме пренебрегнали в началото. След дълга обиколка из дъждовния остров пристигаме до входа за скалите Джиуджан. Те са се формирали от натрупването на утаечната скала през времето, когато са се образували и Хималаите – преди сто милиона години. Това е най-красивата част от геопарка Чандао. Скалното тяло е повече от 400 метра дълго и с височина сто метра. Съставено е главно от масивни кварцити с плочи и шисти (тънко наслоени скали без изменен първичен състав).
С обиграността на човек, който се прехранва от туризма, шофьорът ни заведе до картата на комплекса и ни посочи най-ярките места. После предложи да ни направи обща снимка до огромния камък, поставен на входа. Подобни камъни ще видите разхвърляни в привиден безпорядък из всички китайски паркове. Върху тях обикновено има написано нещо важно и мъдро, което послание остава за векове…
Остави отговор