Автор: Снежа Шарт
За Залцкамергут казват, че е най-красивата част на Австрия. Името му „солените камери“ е свързано с добива на планинска сол, наслоила се в продължение на милиони години по Алпите. В долините на Залцкамергут, заобградени от могъщи алпийски върхове, изпъстрени от кристално чисти езера (76 на брой), пресечени от причудливите форми на реките, човек има чувството, че часовникът тик-така по-бавно. Бързината, динамиката, трескавостта отстъпват място на възхищението, насладата и спокойствието.
В средата на Залцкамергут е разположено курортното градче Бад Ишл. Градът, като бивша лятна резиденция на последния австрийски кайзер Франц Йозеф е съхранил историята и стила на миналото и гордо ги показва. Интересният контраст между старото и новото, традиционното и модерното е едно незабравимо преживяване и е трудно да се опише с думи и картини. Но все пак ще опитам. И така да се разходим из очарованието и приветливостта на Бад Ишл, да се потопим в кайзерската атмосфера.
Само на 2 мин. разстояние от гарата се намират солените минерални бани „Кайзертерме“, открити през 1823г. Красивата бяла сграда обзаведена и оборудвана с всичко най-модерно предлага пълна почивка на тялото и душата. Млада жена, показвайки забележителностите и възможностите на термалните бани разказа интересно събитие. Това е първият, най-стар, санаториум в Австрия. Известен става през 1827г. Тогава, по препоръка на личния си лекар, бездетното кайзерско семейство го посещава за пръв път. Благодарение на лековитата солена вода, чистия алпийски въздух през август 1830 г. Софи фон Баярн ражда бъдещия кайзер Франц и впоследствие още трима сина. Наричали ги „солените принцове“, тъй като дължали живота си на солената вода в Бад Ишл. От тогава всяко лято кайзерският двор е посещавал града и е създал култура с богат стил.
Продължавам по-нататък, гледайки любопитно ту наляво, ту надясно. Градинка отрупана с пъстри цветя приканва за кратка почивка. Надвиснали, стари дървета нежно обвиват малкото фонтанче и паметника на майката с детето. Под ромона на водата мислите ми се плъзгат по отсрещната сграда. Пощата на Бад Ишл. Учудвам се, градът има само 14 хил. жители, а такава голяма поща, какво толкова правят в нея. След като се насищам на външните й чупки и статуи, влизам вътре.
Странно – в огромното пощенско помещение има всичко, само не и телефони. Обясняват ми, че отдавна са ги махнали, защото хората не ги ползват. Ясно, всеки си носи мобилния. Ами ако батерията му се изтощи какво ще се прави? Има разрешение – макар и много рядко, се намират улични автомати и то запазени, телефонните слушалки работят, телефонните указатели си стоят където трябва, даже не са и разкъсани.
От пощата тръгвам по дясната уличка, и ето че съм на симпатично площадче. Отсреща е прочутото заведение „Кафе Рамсауер“. Прочуто, защото е било и е място за среща на композитори, писатели, художници. В него пред чашка кафе Щраус е писал прекрасни валсове, пък и кайзерът си е бъбрел тук с тоя – оня.
От лявата страна на площада внушително се издига централната градска църква „Свети Никола“. В едно старо свидетелство се упоменава, че през 1320 г. е била наново осветена, което предполага, че съществува от много време преди това. Камбанарията й, с 6 камбани и голям часовник (върви точно), е построена през 1490 г. и до ден днешен си е същата. Докато църквата през 1770/80 е била възстановена и разширена – напливът на хора в нея бил все по-голям. Камбаните отброяват ударите на времето и те отекват из Траунската долина, поети от ехото на Алпите.
Благодарение на посещенията и даренията на кайзерските особи и заможните курортисти църквата разцъфтява, оформят се красиви, пищни олтари. Вътрешността й е с ясно очертани форми – дълго помещение с 4 купола, с картини, орнаменти, фрески, стъклени мозайки, статуи, сцени от живота на патрона на църквата Свети Никола. Пускам няколко монети в желязната касичка, вземам си свещичките и ги запалвам – за здраве и благоденствие на близките и на всички хора по света.
Напускам църквата с чувство на абсолютна сигурност – та нали Свети Никола е закрилник на пътници, пътешественици и мореплаватели. Бодро крача по каменната уличка. От старинен часовник, накичен с камбанки като коледна елха, прозвучава нежна музика и прониква дълбоко в мен. Камбанките бият във
весела надпревара и разпръскват чудна мелодия. Съпроводена от мелодията се спускам по малко нанадолнище, лек десен завой и пред мен файтон с гиздави коне, чакащи търпеливо любопитни туристи за да ги разведат из града и да им поразкажат това – онова. Е, конете едва ли, но кочияшката сигурно знае много за историческите забележителности. Интересно е в Бад Ишл да се види как мощните леки коли бавно пълзят зад файтоните. Конете не се трогват от бързите коли, а бързите коли не се нервират от бавните коне. Пълна хармония!
Файтонът е паркиран до голям паркинг, почти пред входа на кайзерската вила. От автобуси, пристигащи от цял свят, слизат туристи, за да разгледат Бад Ишл и разбира се най-голямата му атракция – лятната резиденция на кайзер Франц Йозеф и кайзерката Елизабет фон Баярн.
Отправям се и аз по дългата алея. Пред очите ми се разкрива великолепен парк със сочни поляни, красиви статуи, смесени гори, екзотични дървета. На фона на живописните кулиси се показва „Кайзервила“. Мама – свекърва Софи я подарява на младата кайзерска двойка по случай годежа им. Вилата е построена с формата на буквата Е, в чест на отначало обичаната снаха Елизабет. В последствие двете почти не можели да се понасят. Много често срещана ситуация – ето че и при кайзерките я има. Малко отклонение на мислите ми преди да се впусна в резиденцията…
Вътре не е разрешено да се снима – жалко! Прелестта на „Кайзервила“ не е в прекрасния интериор или развлекателна програма за туристите, а във връзката с историята. Тук живее непроменената атмосфера на отминала епоха, на австрийската култура и духовност, която през 1900 г. достига своя разцвет. Огромни зали, официални и лични помещения, безброй ловни трофеи. Франц Йозеф е бил запален ловджия и спартанец. В личната му стая има обикновено желязно легло и бюро, на което е писал послания и манифеста.
Вилата и парка са неразделно свързани със спомени от Елизабет – кайзер и Сиси. Една от най-големите красавици на 19 – тото столетие. Тогава ако е имало конкурс „Мис Свят“ сигурно щеше да го спечели. Отправям се бавно към „Мраморния дворец“ кацнал на върха на хълма, обвит в бръшлян и тишина. Обстановката в него е пропита от една романтична душа, копнееща за любов, ценяща красотата и великите творения на изкуството. Сиси е била пристрастена пътешественичка, голяма туристка за времето си. Обикаляла е пеш или на кон всевъзможни местенца, пътувала е из други държави (можела е да си го позволи).
И тук в нейната лична чайна къща „Мраморния дворец“ е описвала своите пътешествия. Тук в уединение е писала пътеписи и лирични стихове. Навън слънцето почти се скриваше зад високия алпийски връх „Дахщайн“. Денят бавно отстъпва място на нощта. Сядам на пейка, завладяна от впечатления и преживявания. В сърцето на Залцкамергут – Бад Ишл, пулсираше история, традиция, природа, а в моето сърце пулсира живот и безкрайна благодарност.
Остави отговор