Автор Юли Пишев, Снимки Валерия Динкова и Ивайло Филипов
Боровец – Ситняково – Маричини езера – Мусала 12.5 часа 23 юли, 2006.
Налага се да опиша този маршрут, за да улесня туристите, които биха тръгнали с по-малко късмет или при по-лоши атмосферни условия. Също и като спомен за едно слизане от Мусала по този маршрут преди около 20 години. То беше може би последното туристическо изпитание за любимата ми леля, която вече е с изкуствена става. Някакъв вид пожелание да може да го направи отново.
Както си е класика в жанра, от Боровец тръгнахме двамата с Мишо в нечовешки ранен час.
Паркирахме пред кабинката и това ни коства после 15 лева паркинг. Не го правете.
Лифтът “Ситняково” не работи и трябва да се върви пеш. От пистата “Червено знаме” тръгва асфалтиран път с примамлива посока право напред и нагоре. Ние се засилихме по него като млади кози. След около 5 минути се видя бетонен мост, който минава под шанца за ски скокове с едноседалков лифт. Тук беше първият ни късмет. На моста имаше човек, който ни упъти да тръгнем нагоре по пистата и да излезем на поляната “бай Георги”, където се хваща стария Кайзеров път за Ситняково. Ако не беше той, щяхме да се отклоним с 20-ина километра.
10-те километра до хижа Чакър войвода и двореца “Ситняково” изминахме неусетно за около два часа. На хижата чорбата вече вреше. Хапнахме и пийнахме (чай).
Срещнахме лели туристки, които много ни похвалиха Саръгьолските езера. То се пада малко отклонение от маршрута за Маричините езера, но ние щяхме да го направим просто за спорта. Засилихме се към ловната хижа “Саръгьол”. Видяхме отклонение за х. Мусала (с подсичане на върховете Шатър и Дено), което може би водеше право на езерата, но решихме да хванем следващото. Според пътеводителя (1972 г.) то се пада непосредствено след ловната хижа на царя. Стигнахме хижата и ето ти изненада. Пътят свършва в нея. Не че свършва, но е преграден с бариера. Старият Кайзеров път в този си участък е напълно “частен”. По тази причина не може и да се продължи с кола. Обиколихме двора и продължихме, но изгубихме отклонението за езерата. Ако все пак копнеете неистово да видите Саръгьолските езера, а и вие като нас сте пропуснали първото отклонение – веднага на поляната след х. Чакър войвода, (вдясно от пътя точно срещу порутените бунгала), то не унивайте – има и втори шанс. След като заобиколите най-дискутираната частна собственост в България и отново стъпите на Кайзеровия път не след дълго ще пресечете Студеното дере (няма как да се сбърка – единственият по-значителен поток, който пресича пътя след Саръгьол), точно преди дерето (според последната карта на Рила, изд. Картография) има пътека, която стръмно нагоре, в общи линии следвайки долината на Студеното дере, излиза на езерата. Оттам маршрутът през седлото между в. Дено и в. Шатър към х. Мусала е общо взето ясен. Леко и приятно (макар и поразсърдени) се придвижихме до хижа Марица. Тя се вижда в ниското вляво, но трябва да се гледа, че лесно се изпуска. Освен това маркировката е в различни оттенъци от оранжево до червено. Хижата не изглежда добре, но има бира. Учудващо е лошото състояние, при положение, че е достъпна с кола. Всъщност именно хижа Марица може да е изходен пункт за бързо качване на Мусала (около три часа). Не хапнахме, но пийнахме бира.
Продължихме до края на пътя и се засилихме през резервата към Маричините езера. Това е по-безопасният вариант. Ако тръгнете по преките пътеки, може и да отцепите към Заврачица.
Пътят през резервата е добре обрасъл с клек, но точно преди нас беше рязано. Втори късмет. След един час ходене се стига добро място за почивка на реката. Оттам до езерата е още час. Не е трудно да рaзберете, че сте в циркуса, трудно е отдолу-нагоре да се локализират езерата и да се атакуват. Препоръчвам да вървите покрай клека, без да се завирате в него, докато не видите ясно изразена пътека или пирамидка. Уцелихме долното езеро и си починахме добре. Дотук девет часа. Местен бракониер ловеше пъстърви с размерите на цаци. Дано му е било сладко!
Върнахме се на поляната на подстъпите към върха и отведнъж намерихме пътеката. Има два водостока и тя минава встрани от десния.* Началото на изкачването е белязано от огромен камък сред тревата (2х3 метра и 1 м. висок), върху който има зелена маркировка, която ви насочва във вярната посока. Зелен е и клекът, който тук е съвсем непочистен и се лази. Верният подход е да се целите във връх Малка Мусала. Моментът на загубване на пътеката е след около половин час качване при една поляна, където морените се спускат на широк фронт върху тревата. Отново се държи вдясно от морените (към Малка Мусала) и в един момент се появяват пирамидки. След още десет минути отново по чудодеен начин се появява зелената маркировка и се стига до равна площадка под една пряспа със следи от бивак. Няма как да я подминете, защото на това място пътеката рязко прави завой наляво (даже и на картата) и със серпентини започва да се изкачва към главното било.
Ако вече сте окъснели е за препоръчване да бивакувате тук, защото нагоре преди самия връх има само едно място, което с доста уговорки прилича на бивак, а освен това тук има… ВОДА-А-А. Тук видяхме дива коза с козле. След още 40 минути се стига на билото, точно при гроба на големия планинар и скиор от началото на миналия век Георги Стоименов. На кръста има плоча с посвещение, което си струва да прочетете, колкото и да ви брули вятъра. Оттам до върха и после до Ястребец има само каменист сипей и други скучни подробности в продължение на два часа и половина.
Финал:
След огорчението на паркинга идва и утехата. Близо до старата поща между стария и новия Боровец е ресторантчето Малина, което много пъти ме е спасявало в този ултраскъп курорт. Една стаичка, точно на автобусната спирка, но си има всичко. Тоест кебапчета, бира, шкембе и т.н., всичко на цени под един лев.
*Принципно не е грешка от циркуса на езерата да се атакува и по левия поток, който изтича от една голяма пряспа в най-ниската част на билото между в. Мусала (ваше дясно) и Голям близнак (ваше ляво). На картата е отбелязан като „Преслапа” – дадена е и необозначена пътека, но ще я търсите (или ще я прокарвате) на собствен риск.
Остави отговор