Автор Николина Милкова
Още, щом се зададоха четирите почивни дни около Деня на Съединението – 6 септември ’07, без много – много да му мислим решихме, че посоката на нашия празничен уикенд може да бъде само една: на изток – към морето!.. Независимо от прогнозите за времето!
Какво пък, „море“ не означава непременно излежаване под чадър на плажа при 40 градуса на сянка… Има толкова други начини да си запълниш времето, дори когато си на една ръка разстояние от морския бряг!
И така: дестинацията е Приморско, хотелът „Перла бийч“. След засилената лятна атака на чуждестранните туристи, май е дошъл ред и българинът да опита от лукса на родното Черноморие. В края на туристическия сезон, краят на лятото… Времето наистина не позволява да се възползваме от басейна на хотелския комплекс, нито пък от солените морски води. Затова решаваме, че на дневен ред пред нас са най-близките природни итуристически забележителности.
Започваме туристическата си обиколка от резерват Ропотамо. И друг път сме минавали край реката, но досега не се бяхме отзовавали на любезната покана на крайпътната табела за разходка с лодка.
Е, случи се! Този път! Чудесно изживяване и възможност за наблюдение на дивата растителност край реката, на прелитащите от различни видове птици, на плътния изумруден цвят на водата, и разбира се – да не пропусна скалния феномен „Лъвска глава“.
Друго си е, сам да видиш как Ропотамо се влива в Черно море, със собствените си очи да се убедиш, че реката наистина е като по-малка сестра на морето, и че това не са само някакви поетически прозрения, а си е чиста география!
Доволни, че най-сетне и ние сме били на „разходка с лодка“, се отправяме към едно от големите открития през последните години, свързано с наследството от траките – скално светилище Беглик Таш.
Мегалитът, отстоящ на 4 км от Приморско, е открит през 2003г. и вероятно все още не е достатъчно известен. Но, както се казва – който търси, намира! С помощта на указания на местни жители хващаме вярната посока, а на километър от свещеното място оставяме колата, за да продължим пеша през гъста дъбова гора. Въпреки, че пътеката, която следваме, е доста разкаляна, тук е пълно с хора. Тези, които вечесе връщат, ни окуражават и ни препоръчват да не се отказваме, защото си струвало ходенето. Че е така, се убеждаваме, когато след около километър излизаме на обширна поляна и безпогрешно се насочваме към мястото, заето от огромните скални късове.
Територията е имала дълги години забрана за достъп, тъй като е била част от резиденция „Перла“ на Тодор Живков. Десетилетия наред достъпът до Беглик Таш е невъзможен дори за учените. С това се обяснява и сравнително късното откритие на мегалита едва през 2003г. Досегашните проучвания на историци и археолози свързват скалното светилище край Приморско с традиционния култ на траките към Богинята – Майка и Бога – Слънце. Вероятно тепърва предстои доизясняване на предположенията, а ние – пребродили вече сакралната територия и напълно завладени от мистерията на Беглик Таш, се отправяме към Аркутино – царството на лилиите.
Аркутино е блато – лагуна, чиято растителност е съставена от тръстика, папур и бяла водна лилия. Така, поне пише на указателната табела!
За съжаление, водни лилии не забелязахме, колкото и да се взирахме наоколо. Немарливост, или кой знае по какви причини е допуснато преди време унищожаването на красивите водни цветя. Независимо, че лилии липсват, останалата дива и буйна растителност се е превърнала в царство за водни патици, чапли, лебеди и какви ли още не водни птици. Тук, те се чувстват наистина защитени и както се казва – в свои води!
Край Аркутино изпращаме деня! Слънцето клони към залез, а ние – по-богати на впечатления и преживявания, потегляме обратно към Приморско. След това малко еднодневно пътешествие вече бяхме сигурни: и септември става за море… но не съвсем!
Остави отговор