Автор Васил Дойков
Казват, че когато дълго, упорито и истински желаеш нещо, то винаги се случва. Началото беше снимка на камила. Прегърнах листа хартия и пожелах да бъда на такова място поне веднъж в живота си. Останалото беше организация, набавяне на средства и това до болка сладко усещане „заминаваме, заминаваме!”.
С директен чартърен полет надвечер кацаме в Кайро. Ноемврийските вечери там нямат нищо общо с представата ни за вечно лято и 40-градусови жеги. Приятно топло е в якетата… Градът е пъстър, разноцветен, по-скоро малко мръсен и мърляв в сравнение с европейските столици. Но това все пак е Африка… Настаняваме се в петзвездния хотел „Зосер”, който е по-скоро уютен, отколкото лъскав. Но предлага всички удобства и изглежда доста чистичък и подреден на фона на боклуците, бедността и изпражненията от камили и коне по тротоарите в някои части на града.
Сутринта на втория ден посвещаваме на Египетския музей, наследил великолепните произведения на Древен Египет. Сградата на музея, сама по себе си произведение на изкуството, е побрала стотици хиляди експонати. Екскурзоводката Льоначка, рускиня, приела Исляма преди 15-тина години, концентрира вниманието ни върху отделни неща, защото тук е невъзможно да се разгледа всичко за няколко часа. Влизаме и в залата с мумиите на древноегипетските владетели. Тук най-силно се усеща величието на тази култура. Взираме се в спокойните лица, царували преди повече от три хиляди години, а сега излъчващи мъдрост и онова особено величие на хора, преминали през вратата на вечността.
Малко тъжно, малко страхопочитателно, малко тихо напускаме тази зала и се отправяме към работилница за папироси, където ни показват как те се изработват ръчно, колко здраво е влакното, каква е разликата между кафявия и белия папирос; Каква е разликата между ръчно и машинно изработените папироси, как се рисуват, и надписват и откъдето всеки отнася със себе си един красив и истински спомен от египетските майстори.
Малко преди да се качим в автобуса се заприказваме с една жена, която носи на главата си може би около 20-тина шарени черги за продан. Една от интересните гледки в Египет е как тези жени крепят на главите си различни по форма и тежест неща и как уверено крачат с тях, спазвайки идеален баланс на центъра на тежестта. Тук научаваме и думата „хабиби”*, която ще стане толкова наша, колкото стават случайните прости неща, без които после никак не можем.
Потегляме към най-красивото и внушително нещо в Египет, едно от седемте чудеса на света – платото Гиза и трите пирамиди – на Хеопс, Хефрен и Микерин, както и 70-десет метровия Сфинкс. Имаме организиран обяд в подножието на пирамидите, но това само звучи помпозно и не за пропущане. Всъщност т.н. ресторант е метална конструкция, покрита от всички страни с изпокъсан от вятъра брезент.
От там ни връхлетяха търговците на евтини, грозни сувенири. Само ако насочиш фотоапарат към някого, вече са ти поискали бакшиш. Такава напаст божия никога през живота си не бяхме виждали. Търговията с папироси и гипсови сфинксове е във вихъра си. Присъствието на търговците е натрапчиво и от един момент нататък заприличваш на „крачещ портфейл”.
Вписахме се в шаренийката на арабската атракция. Един много услужлив арабин ни сложи чалми, подреди ни и даже се справи с фотоапарата. Цялото петминутно удоволствие ни струваше 40 и няколко долара. И типично по-арабски – мъжът на камилата, жената – на земята.
Пирамидите се намират на западния бряг на р. Нил, тъй като древните египтяни са вярвали, че това е земята на смъртта, защото слънцето завършва своя път и залязва на запад. Египтяните вярвали, че душата продължава да съществува в отвъдния свят, само ако бъде запазено тялото. Сложният процес на балсамирането и обвиването с платнени ленти пречел на разлагането. Пирамидата се издигала да пази мумията, а тялото поставяли в каменен саркофаг. Огряна от слънцето, пирамидата вдъхва респект пред таланта на древните египтяни. Данните говорят, че за построяването на Хеопсовата пирамида са били нужни 30 000 души в продължение на 20 години.
Стигаме и до Великия Сфинкс, който вече 4500 години пази входа към пирамидите. Смята се , че някога е бил огромно парче скала, което с времето пустинният вятър, носещ тонове пясък, оформил грубо тялото, а по-късно египтяните оформили главата и лъвските лапи. С тяло на лъв и глава на фараона Хафра, сфинксът е дълъг 72 метра и висок 19. Когато Наполеон покорява Египет през 1798г, сфинксът е бил погълнат от пясъците до врата и неговите войници го изравят.
Ден трети ни отвежда в основания през 332 г. пр.н.е. от младия император Александър Велики Македонски, роден град на Клеопатра, Александрия. Това е вторият по големина град в Египет, „Портата на Египет”. Кипи живот, който кара европеецът да се чувства в свои води. Тук е толкова по-цивилизовано от Кайро, че човек наистина може да се отпусне и диша. Според преданията Александрия е бил с изящни сгради, град на висшата наслада, столица на празненствата, на лукса и изтънчеността.
Западната част се нарича Кайт бей – това е мястото на някогашния Александрийски фар, отдавна разрушен от земетресения. Сега тук се издига крепостта –джамия, построена през 1480 г. от султан Ал Ашраф бей.
Аз се трогнах от осанката на едно младо семейство, запазило традициите на Исляма и в същото време толкова в действителността, колкото малцина могат да си позволят. Тя беше цялата в черно, с две незабележими цепки на мястото на очите под фереджето, той – целият в арабско бяло. Но фереджето със сигурност беше „Версаче”; колкото и абсурдно да звучи, те целите бяха някакси аристократични, маркови, много напред в капризите си.
На изток от града е Монтаза. Сред просторен парк с широколистни дървета е Южната резиденция на последния египетски крал Фарук.
Вечерта отпътуваме към Асуан. Спалният вагон е комфортен и 16-те часа в него се оказаха много приятни. Оттук нататък нашето приключение продължава на борда на кораба „Шехерезада”, едно място, което наистина си заслужава 5-те звезди. Вълнуващо преживяване е плаването по спокойния син Нил – реката е дълга 1200 км и широка 20 км. С кораб през пустинята е нещо парадоксално и възможно на малко места по земята. Храмовете са разположени от двете страни на реката. На запад са тези, посветени на умрелите, където слънцето залязва, а на изток – на живите, от където слънцето изгрява всяка сутрин. Не е случайно, че в Египет понятията „живот” и „вода” са се изобразявали с един и същи йероглиф.
Асуанският язовир е наричан 8-то чудо на света. Сега той е един от най-големите язовири в света. Дълъг е 500 км, от които 160 км са в Судан, където е известен като езерото Нубия. Страхът, че при инцидент той ще залее целия Египет, включително и Кайро, е накарало египтяните да го охраняват зорко и да направят изкуствено корито, което би отвело водите му в пустинята.
С лодка стигаме до храма на остров Филе, посветен на култа към богинята Изида. Храмът е бил погълнат от язовира, но по инициатива на ЮНЕСКО изваден от водата и напълно възстановен. Днес прилича на остров сред язовира „Насър” (Асуанският язовир).
Следва разходка по Нил с типичната египетска лодка с бели платна – „Фелука” около островите Елфантин. Минаваме и покрай хотел „The Old Cataract”, където Агата Кристи е написала романа си „Смърт по Нил”.
Ден пети! Великолепният Абу Симбел с най-величествените и впечатляващи храмове на Рамзес Втори и съпругата му Нефертити. Ставане в 3 часа сутринта и пътуване през пустинята с полицейски екскорт. Храмовете, до които ни отведе изгревът, наистина са колосални. Заради строителството на язовир, от 1964 до 1968 г. по проект на Юнеско, двата храма са разглобени и преместени а 64 м по-високо от оригиналното им местоположение – това е най-голямата спасителна акция в историята та археологията. Абу Симбел е историческа местност в Нубия, свързана с 2 -та изсечени в скалите храма от Рамзес Втори.
Новото предизвикателство е Ком Омбо – храм, посветен на бога на водата – Собек. Собек буквално означава крокодил. Египтяните смятали, че река Нил извира от потта на божеството. В този храм се отглеждали крокодили, които били пренасяни в жертва и после балсамирани.
Денят преди Долината на царете, шести в програмата ни, много разумно е предвиден полупълен, полупразен. Почти сме отегчени, когато ни изненадват с посещение до най-пълно запазения храм ЕДФУ. В самият град е разположен Храмът на Луксор. Отпред е единият от двата розови гранитни обелиска, а другият се намира в Париж на пл. „Конкорд”.
Долината на царете в Луксор! Някога тук е минавала река и е образувала тази долина, която днес е едно от най-горещите, голи и тихи места на планетата и наподобява застинал декор. Тук, във варовиковите скали на долината мумифицираните тела на фараоните са били обработвани и погребвани. Това е най-богатото гробище, открито до сега. В него до момента са открити около 85 гробници. Билетът е за 3 гробници по избор, а най-интересната е на Тутмос Трети – едно уникално съоръжение с обла камера, намиращо се дълбоко в земните недра с великолепни изображения.
Посещаваме и храма на жената-фараон Хатшепсут. Тя била жена на фараонът Тутмос Втори и мащеха на наследника му Тутмос Трети. Храмът е замислен като огромен комплекс и е построен във вид на три последователно издигащи се тераси.
В Луксор се намира и най-големият религиозен комплекс на нашата планета – Храмът Карнак, разположен на 1000 декара, където са се провеждали най-свещените египетски ритуали в древността. Това е „светая светих”, обитавана от Амон Ра – главният бог на египтяните. Най-впечатляваща е залата с колоните – дълга е 102 м и 53 м широка, с 134 колони, всяка от които висока по 23 м.
В превод Амон Ра значи „скрит” – той е навсякъде, скрит във всичко, което ни заобикаля. Представен е като човек с глава на овен със спираловидни рога – символ на плодородието.
Настъпва и краят на нашето пътуване. Присъединяваме се към конвоя от автобуси, преминаващ през пустинята до разположения на Червено море курорт Хургада. Пътят продължава 3-4 часа с кратка почивка насред източната каменна пустиня.
В последните часове преди полета Хургада – София правим прощалната си разходка по брега на Червено море. Сбогуваме с една сбъдната мечта. Всяко пътуване има своя край, но този край ражда мечтата за ново пътешествие.
Остави отговор