К като Констанц, или защо раят се е съхранил на Бодензее

Автор: Драгомир Иванов

Когато през пролетта разбрах, че ще отида в Констанц на брега на едноименното езеро (тук ще използвам името му на немски – Бодензее), не знаех почти нищо за града и живописната му околност. Чувал бях само, че езерото е голямо, а в университета е защитил докторската си дисертация покойният сръбски премиер Зоран Джинджич. Въоръжен с тези минимални познания, следователно чист откъм предразсъдъци и очаквания, през май пристигнах в Констанц (местните го произнасят Конщанц, което е фонетически по-правилно), за да открия едно от най-красивите кътчета в Германия.

За да стигне човек от България до Констанц, има различни варианти, но най-лесният и удобният е със самолет до Цюрих и после с влак. Бодензее е разположено в югоизточния край на Германия и понеже граничи с Швейцария и Австрия, пътуването дотам предоставя шанса да се разгледат и части от тези страни. Железницата от цюрихското летище ви отвежда за час през тучни нископланински поляни, красиви като детски играчки ферми и китни селца до пограничното швейцарско градче Кройцлинген, преплетено с Констанц. Това е и една от първите „странности“ в бодензейския ъгъл – германци, швейцарци и австрийци са омешани в гъстата каша на всекидневието, че дори и езикът не ги издава, тъй като говорят на местно наречие, непроницаемо за чужденеца. В Констанц например живеят много швейцарци, тъй като храната и битовите разходи излизат по-изгодно, отколкото в родината им, докато дори и заможни германци зареждат на бензиностанциите в Кройцлинген, защото бензинът е с 20-30 евроцента по-евтин.

Самият Констанц е също скъп град в сравнение с други германски райони, защото подслонява хиляди пенсионери от цяла Европа, скътали някой друг милион за шикозна вила на брега на Бодензее. Въпреки своите едва 80 хиляди жители градът създава илюзията, че е доста по-голям, тъй като се е разпрострял на значителна площ. В Констанц почти няма високи жилищни блокове, повечето сгради са еднофамилни къщи и вили от различни стилове (предимно барок и сецесион), всяка от които има градина, което създава илюзията за просторен град-парк.

В дворовете няма да видите лехи със зеленчуци, а добре подстригани полянки, цветя, беседки и високи дървета. От началото на XX век до 70-те години към Констанц са присъединени и няколко селца, което още повече засилва впечатлението за селска идилия.

В един от престижните квартали – Алмансдорф – например са запазени институционалните белези на някогашното селце – църквата, общината, училището, и никой не иска да ги събаря. Към Констанц се числи и отдалеченото на над 10 км селце Валхаузен, над което се простира гора с удобни места за пикник и пешеходни маршрути.

Градът не е особено богат на балкански тип забавления и вечер може да останете поразени от тишината в този курорт, дори и когато домакините играят мач на европейското по футбол. Но за сметка на това за любителите на кротките, културни и спортно-възстановителни дейности Констанц е идеалното място.

Задължителна спирка е катедралата в центъра (Muеnster) и останките от римска кула в близост до нея. На централния площад са разположени приятни кафенета и уютна книжарница, в която се продава и разнообразна музика, а в близките тесни улички посетители примамват антикварните магазинчета, винарни с традиционното за региона бяло вино и плодова ракия, както и бирария с домашна пивоварна.

Ако обаче искате разкошна панорама, то непременно се разходете покрай брега на Бодензее. Непосредствено до гарата е пристанището, откъдето по крайбрежната алея минавате покрай бирарии на открито (опитайте джолан или порция леберкез, полети с местното пиво „Рупанер“). Ако пък предпочитате по-дългите разходки, можете да повървите по Seestrasse с нейните натруфени фасади и да стигнете до плажа (Freibad), който всъщност представлява много добре поддържан парк. Плажуващите лежат направо върху тревата или по тревисто-каменистия бряг, оставен непокътнат и без пясък, за да се запазят автентичната флора и фауна  на Бодензее. Именно на растителния и животинския свят е посветен и музеят Sea Life, който приютява аквариум и макети на езерния живот. Досами него минава швейцарската граница, с цялата условност на това словосъчетание, тъй като само миниатюрни табелки (но окичени с панорамни камери) напомнят, че всъщност прекосявате гранична линия. Оттатък, в Кройцлинген, има интересен увеселителен парк с голямо виенско колело, малка зоологическа градина и километри живописна брегова ивица. Ако пък обичате хипопотамските удоволствия, то идете в геотермалния център Therme Konstanz, където ще се полюбувате на топлата минерална вода. Най-запомнящите се забележителности обаче са извън Констанц и би било грехота да не се видят. Само на 15 минути с ферибот е Меерсбург, крепостното градче на северния бряг на Бодензее, където се извисява най-старият обитаем замък в Германия, построен през VII век от краля на меровингите Дагобер. Стандартната обиколка включва малко забързано придвижване из тесните и стръмни стълбища, разглеждане на оръжейната зала и съкровищницата и впечатляващата гледка от кулата. Ако имате здрави нерви, ще издържите и лекцията на екскурзоводката за местните практики за гонене на вещици и зли духове, която завършва с думите: „Ако се интересувате допълнително, моля, погледнете специализираната литература в крепостната книжарница.“ След това за препоръчване е да отседнете в някоя от кръчмите по стръмните улички под крепостта, които в преобладаващата си част са обслужвани от бивши югославяни.