Автор: Джейсън Смарт
Пристигнахме на летище Бордо без проблеми. 20 минути по-късно вече бяхме в хотела, който се намираше в покрайнините на града. След като се настанихме поръчахме такси и се отправихме към центъра. Величието на сградите покрай реката веднага се набиваше на очи. Бордо имаше вид на богат град.
Колоните, които украсяваха фасадите на много от сградите, бяха знак за пищност, спомен за времената, когато кралете са се разхождали и са се наслаждавали на красотата на града. Пътуването до центъра ни отне само 6-7 мин., за което платихме 19 евро. Тръгнахме да разглеждаме забележителностите, като никой от нас нямаше ни най-малка идея какво да очаква от Бордо. Скоро и двамата бяхме приятно изненадани. Осмият по големина град във Франция беше красив и добре поддържан. Сградите бяха величествени, тротоарите чисти, бутиците шикозни и романтични, а всяка една жена, било млада или стара, изглеждаше елегантна и в крак с модата. 
Булевардите бяха широки и наоколо се виждаха много ресторанти. Скоро избрахме един от тях. Менюто, разбира се беше на френски, но ние бяхме подготвени за това. В продължение на няколко месеца бяхме слушали дискове с уроци по френски, които се надявахме да помогнат. Оказа се обаче, още след втория или третия диск, че на Анджела ученето се отдава по-лесно отколкото на мен. Тя долавяше нюансите на интонацията и схващаше граматиката, докато аз не можах да науча много повече от детинските фрази със сексуални намеци.
„Бонжур!“ каза сервитьорката с усмивка.“Вуле – ву воар ле меню?“
Погледнах към Анджела. Частта с бонжур я схванах, но останалото ми се стори само бръщолевене. Анджела се усмихна и се обърна към сервитьорката. „Уи,“ каза тя. „Est je voudrais une bouteille de vin rouge, s’il vous plait, avec deux verres!“ Аз кимнах като в знак на съгласие. Вече си представях една огромна порция с нещо вкусно, френско, в нея. Сервитьорката си записа поръчката и се отдалечи. Бутилката червено вино, което Анджела беше поръчала, беше много добро, а след като разгледа етикета тя ми каза, че е от шато. „Това важно ли е,“ попитах като се опитах да си предам френски акцент. Като не можех да говоря езика, поне можешeда се опитвам да го имитирам.
„Това означава, че виното е бутилирано в шатото, където се намират и лозята. Обикновено е добър знак. Повярвай ми.“
Ястието, което си бях поръчал, се състоеше от тънки резени телешко алангле, поръсено с артишок. Не беше точно това, което исках, но изглеждаше достатъчно френско и аз бях щастлив. Ястието на Анджела беше много по-добро, но пък все пак тя успя да прочете менюто.
По-късно през деня попаднахме на един оживен площад, заобиколен с кафенета и барове. Всички околни сгради бяха украсени с цветя, което ги правеше още по-привлекателни. Докато отпивах от чаша бира „Метеор“, един квартет момчета започна някакво представление. След десетина минути зазвуча музика и те започнаха да танцуват. Това беше модерен, доста впечатляващ, танц с множество завъртания и ходене на ръце. Когато представлението свърши момчетата минаха да съберат пари с по-една шапка в ръка.
Остави отговор