Автор Красимира Дечева
Към южната ни граница в Родопите, върху малка територия са разположени пет големи язовира. Въча,Батак, Доспат, Широка Поляна и Голям Беглик. Всеки се надпреварва с другия кой е по – красив. Няма победител.
От магистрала „Тракия” се отклонявате към Пазарджик и през Пещера стигате гр. Батак. Пътят е изключително живописен. Минавате през града и непосредствено след отклонението за стената на яз. Батак завивате вляво и поемате нагоре. Из Родопите винаги е приключение. На места минавате през тунел от клони, на други стискате палци да не се катурнете в пропастта, а на трети спирате за да се уверите че сте будни. Когато изведнъж погледнете вляво и забравите всичко, оказва се че сте се озовали до язовир „Голям Беглик”, който представлява абсолютна хармония между, вода, гора, небе.
Когато застанеш пред язовира срещу теб се оглеждат родопските поляни (със строени едно до друго борчета), към средата му (ти) се усмихва отразеното небе, а непосредствено под теб можеш и да (не) познаеш фигурата си . Зимно време върху леда могат да се открият невероятни изображения.
15 минути пеша, нагоре по пътя, се стига до следващия язовир – Широка поляна.
Обширен и спокоен язовир. Трябва да е доста под нулата, за да се заледи. Непосредствено на брега, докато /ако/ риболовстваш те докосват борови клонки и лъчите мамещо те канят на разходка по водата.
Привечер се запътваш обратно. Минаваш през язовир Батак.
След това с. Ракитово, където задължително опитваш невероятните палачинки в сладкарницата в центъра, наслаждаваш се на красивия залез и доволен потегляш към вкъщи.
Остави отговор