В същото време Китай, наред с Индия и Мексико, дава най-много емигранти в света. Годишно три милиона души емигрират в развитите страни. Обратният процес – да се емигрира в Китай – е много труден. Едва след петгодишен престой, без излизане от страната, може да се кандидатства за гражданство. Никак не е сигурно дали ще получите. Даже женитбата за китаец не ви дава автоматично право на гражданство. Ами имат си хора достатъчно – едва ли се нуждаят от още. Имам предвид драконовските мерки, които взема правителството за ограничаване на раждаемостта – ако не бяха те, сега сигурно щяха да бъдат пет милиарда, вместо 1,3 милиарда. В конституцията им е записано, че градските семейства могат да имат по едно дете, по селата може и две, но само ако първото е момиче. Ако семейството все пак иска да има второ дете, то трябва да заплати солена глоба на държавата, непосилна и заробваща за повечето хора. Младите китайци днес се женят по-късно – след 30-те – и въобще не бързат да имат деца. Дълги години си живеят по двама…
Увлечени в разговор, неусетно сме стигнали до първия храм на изящната китайска архитектура – Хечи. Тук са представени трите традиционни китайски религии – конфуцианство, даоизъм и будизъм – като трима човека с една душа. Накратко – конфуцианството въплъщава хармонията между човешката душа и обществото, даоизмът – хармонията между човешката душа и природата, а будизмът – хармонията на човека със самия себе си. На този стенопис се вижда символичното изображение на трите религии. А тук са основателите на трите религиозни учения – Лао Дзъ, Буда и Конфуций.
Следващата красота е приказният остров Пер Лай. Дворецът е построен по идея на архитектите Юанцзян и Юаняо, живели по време на династията Цин. Той има величествен външен вид и е символ на душата на китайската класическа архитектура. В тази уникална сграда, дошла от вековете, романтизмът на древните китайци се е превърнал в реалност.
Друг кът от пейзажа на Сан Шиан Шан е дворецът Ван Фанху. В него е представено всичко ценно от световно известния императорски парк в Пекин – Юан Мин Юан – величествен външен вид, уникален стил и строга конструкция.. Главната постройка се състои от три етажа, олицетворяващи културата на конфуцианството, даоизма и будизма. Целият комплекс е опасан от уникален непрекъснат чердак.
Наближаваме пагодата и двора Инчжоу, създадени по рисунката „Осемнадесет литератори на Инлоу“ на калиграфа Чжао Менфу от династията Юан. И тук конструкцията е със строга елегантност – около центъра има осем тераси, които символизират честност, уважение, чест, справедливост, вежливост, самолюбие, порядъчност и съвест, които качества са и душата на конфуцианството. Вътре самотна девойка седеше на едно столче и унесено свиреше на пипа (вид лютня) – традиционен китайски инструмент. На сцената зад нея могат да бъдат демонстрирани и други китайски инструменти, които представят древната музикална култура (за целия концерт се заплащат 50 юана).
Но най-богатата колекция от експонати се съдържа в Музея на съкровищата. Пред входа му и на първия етаж са поставени големи късове нефрит на възраст сто милиона години, образувани от дървета, затрупани под земята. Тези парчета полускъпоценен камък с восъчен блясък тежат общо повече от две хиляди тона и някак сред тях един къс златна руда не впечатлява особено. Нефритът е китайският национален камък, наричат го „камъка на живота“. Китайците казват: „Златото има цена, но нефритът е безценен“, те вярват, че притежава оздравителна сила – лекува психически заболявания и депресии, нарушена обмяна на веществата и действа подмладяващо. От него незнайни майстори са създали прекрасни пластики с множество фигури – целия техен свят.
На втория етаж са изложени скъпоценни калиграфии и рисунки от различни династии. Една от тях – от 1905 г. – много ми заприлича на картина на български бит.
Остави отговор