Посетихме Градския парк и пред фонтана си направихме снимки. Разхождайки се по улиците из града видях елегантно облечени млади жени – повечето носеха бамбукови чадърчета, за да се пазят от слънцето. На нас ни ги предлагаха за 8 евро. Как пък не! Младите момичета (15 – 16 годишни) носеха дънки и къси потници. Заговаряха ни на английски. Усмихваха се. Никъде не видях жени с шалвари или дори със забрадки. Явно това е работа на Енвер Ходжа – погрижил се е да заличи всички религиозни различия! Изобщо в Албания видях много по – малко джамии и църкви, отколкото ние имаме в България. Строежите са много. Сградите са боядисани в светли тонове. Строителството е дву – три етажно, но има и по – високи сгради. Има и много стари – сиви панелни блокове, които на места се „крепят на честна дума“. Такива сгради видях повече пътувайки из страната. Видях и запустели фабрики с комини, без прозорци, полуразрушени. Пътищата макар и тесни са добре асфалтирани, без дупки и кръпки (поне там, където минахме). Повечето автомобили бяха с марка „Мерцедес“.
По улиците на Тирана, снимка: Diego Galli, WIkipedia
Снимка: Sebastian, Wikipedia
Много силно впечатление ми направиха бетонните бункери, които се срещаха почти повсеместно. Питах се – останки от Втората световна война ли са и защо ги има навсякъде? Ние имаме такива бункери, но само по южната ни граница. Забравих да попитам екскурзовода. Чак тук в Института, научих, че са ги строили по времето на Енвер Ходжа, за да се пазят от „врага“.
Напускайки със съжаление Албания (най-вече заради плажа на Дуръс) – спряхме в гр. Струга (Македония). Струга е много хубав град с преобладаващо албанско население. Тук – там се срещат по – възрастни жени с шлифери и забрадки, облечени по „мюсюлмански обичай“. Младите момичета обаче са облечени с дънки и потници. Не можеш да познаеш кои са албанки и кои македонки? За втори път идвам в гр. Струга и двата пъти къщата – музей на „Братя Миладинови“ е затворена. Дали изобщо някога е била отвaряна? Нямаше и кого да попитам. А река „Черна Дрина“ е все така пълноводна и чиста! Момчета по бански скачат от мосовете във водите й. Голяма атракция е!
Къщата на братя Миладинови в Струга, снимка: Владимир Стойков, Wikipedia
Следващата спирка беше гр. Охрид . За кой ли път вече посещавам този прекрасен град! Лебедите все така плуват в езерото – зиме и лете – все са там! Какво ли ново ще видя този път? Новото бяха изворите на р. „Черна Дрина“ над манастира „Св. Наум“. Отидохме до там с лодка с гребла. Мястото е тихо и закътано. Сякаш човешки крак не е стъпвал. Реката е дълбока, но бистра и прозрачна. На дъното се виждат пясъчни „шапчици“, които ту се надигат ту – спадат. По – нататък покрай брега видяхме и „гейзери“ е не съвсем, защото не надвишават много повърхността, но видимо това са изворите на реката. Заслужаваше си да ги видя!
Църквата в манастира Св. Наум, Охрид, източник: Wikipedia
С това двудневната ни екскурзия до Албания приключи! С удоволствие бих отишла отново – за повече време!
12 юни 2009 г
Остави отговор