Пътуване до Дуръс и Тирана (Албания)

Автор: Мария Лазарова

Крайната точка на целодневното ни пътуване бешехотел „Оаз“ в един курортен комплекс в околностите на гр. Дуръс – Адриатическото крайбрежие на Албания. Настанихме се привечер…

Хотелът изглеждаше добре. Имаше баня с непрекъснато течаща  топла вода. Имаше и климатик. Вечерта се появиха комари, но ако се затвори вратата и се пусне климатика – комарите изчезват. Пред хотела имаше басейн, заобиколен с шезлонги и люлки – след него беше плажа.

Сутринта (на 13 юни) разгледахме гр. Дуръс. Старото му име е Драч. Според екскурзовода (албанец – завършил право в Москва) останки от стария град няма, тъй като  лежат под новия, а археологически разкопки не са правени. Има разкрит  само един амфитеатър от римско време (II век н. е.) – изключително добре запазен! Посетихме го. В средата на амфитеатъра се намира стара обитаема къща, която пречи на археолозите да продължат разкопките.

Амфитеатър в Дуръс, снимка: Joonas Lyytine, Wikipedia

След това се  разходихме по крайбрежието на Дуръс, от където се виждаше сграда с кръст на покрива – оказа се, че това е резиденцията на бившия им крал, който е бил християнин. По пътя към центъра на града срещахме много циганки, които водеха по няколко циганета, просеха и бяха  ужасно нахални.

Дуръс, снимка: A. Dombrowski, Wikipedia

Следобеда прекарахме на плажа пред хотела – върху легла със сенници и чадъри с масичка за кафе и пепелник (покрит с капаче). Направо супер! На нашите плажове такива чадъри не съм виждала. Ползването на леглата и чадърите беше  безплатно (включено е в цената на хотела). Плажът беше сравнително чист. Имаше широка плажна ивица, покрита с финозърнест пясък. Къпахме се няколко пъти. Водата беше хладна докато се потопиш, след това става приятна и не ти се излиза. Откровено казано не ми се тръгваше от Дуръс!

На следващата сутрин отпътувахме за Тирана. Според екскурзовода, градът е наречен  на някакъв паша, който е управлявал града и е бил голям тиранин. Около  60% от населението на Албания са мюсюлмани, 30% са православни, 10% са католици, но хората (според екскурзовода) – не се делят на мюсюлмани и християни. До 1945 г. 80% от населението на Албания е било неграмотно. Университетът в Тирана е построен през 50-те години на миналия век. В него учат главно албанци, чужденците са малко. Албанският език е индоевропейски, но не прилича на никой от европейските – има общо само с латинския.

Снимка: Konrad Zielinski, Wikipedia

В центъра на града видяхме стара джамия от 15 – 16 век. В близост до нея се издига паметника на Скендербег (Георги Кастриоти) – (1405 – 1468 г.) – национален герой на Албания – оглавил борбата на албанския народ срещу турските поробители. На централния площад видяхме също сградите на министерства и културни учреждения – разположени почти в кръг. Построени са по проекти на италиански архитекти. Сградите обаче не ме впечатлиха особено. Е, много по – добре изглеждат от сградата на Операта, която е по съветски образец.

Площад Скендерберг, снимка: A. Dombrowski, Wikipedia

В близост до центъра се намира Пирамидата на Енвер Ходжа – бетонна мегаломанска постройка, която е била партиен дом, след това изложбена зала – понастоящем е празна и според мен загрозява околността. Тирана общо взето е чист град – боклуци и безстопанствени кучета няма.