Автор: Галя Кръстева
Ходихме до Прага! Да, да, Прага! При това доста отдавна… Но днес вече е време да напишем няколко реда, да ви разкажем за красотите и преживелиците си от това кратко пътуване.
Та значи – ПРАГА! «Златна Прага», казват всички! Още по-смели са в хвалбите и препоръките си туристическите агенции и издателите на туристически справочници. Разбира се, Прага стоеше отдавна и в нашия лист с местата, които трябва някой ден да видим. Дори си мислехме, че трябва да е в края на лятото или началото на есента – тогава, казват, Прага била истински красива. Но и за минута не сме предполагали, че това пътуване ще е в началото на тази есен. Вярно Прага беше в листа ни, но не в самото му начало, дори не по средата. Е, не всичко става както човек го планира…
След дълго и „уморително“, дори леко изнервящо, ровене из интернет, обмисляне на различни варианти – като тръгнем от Единбург, минем през Барселона и Виена…, пресмятане на дните от отпуската, цените на хотелите, часовете на излитане и кацане на самолетите – в края на една дълга неделя натиснахме бутона Book, след него Pay и ето ни в очакване на два билета на Czech Airlines. Остана само очакването на почивните дни, ежедневни проверки на прогнозата за времето в Прага и събирането на багажа! След няколко дни всички хартийки пристигнаха и ние – видимо доволни от притежанието си, в неделя, късния следобед, събрахме багажа (разбирай – разхвърлихме си гардероба…)
Понеделник, 29 Август, Late August Bank Holiday, 10.30ч. – с раниците на гърба, готови за пътешественически подвизи напуснахме пределите на Farrow Place. След около час и половина бяхме вече на Gatwick Airport (където между другото си купихме разкошен шоколад!). Някъде около 13.30ч., затегнали здраво коланите, преживявахме емоцията „излитане“… Полетът не беше лош – час и половина над невероятно, чисто от облаци, небе над Европа. С не особено добър пилот, но го преживяхме. Подсилихме се с миниатюрни сандвичи, с по две (още по-миниатюрни) еклерчета и чаша нес кафе (според скромната ни преценка: „с вид и вкус на кална вода“…) Но да не ви занимаваме с кулинарните си преживявания на борда на Boeing 737 на Czech Airlines. По-лошото е, че качеството и на преживяването „кацане“ също не беше на ниво, но бяхме доволни, че все пак го преживяхме.
Ladies and Gentlemen, Welcome to Prague! И по-точно: welcome to Ruzyne Airport – доста по-голямо от софийското, може да се каже чисто, с будки, където на развален английски ти обясняват каква карта за градския транспорт можеш да си купиш, как да я използваш и как не можеш да платиш с кредитна карта… След като се сдобихме с т.нар. Prague Card – карта за целия градски транспорт и вход в повечето музеи и туристически атракции, се настанихме на една пейка да чакаме микробус, който да ни отведе до центъра. (Цената, на последния не беше включена в току-що споменатата карта). Оказа се обаче, че този подход не беше много правилен, и че ако все пак искаме да ни натоварят трябва да застанем много близо до самия автомобил, т.е. „да си пазим реда“. Нали сме си умнички, а и заредени с енергия (нали още не сте забравили, че ядохме сандвичи и еклери?!) веднага схванахме каква е ситуацията и бързо (нетипично за нас) окупирахме две седалки. Оказа се, че в очаквания час на тръгване едно от местата все още е празно и трябва да изчакаме докато возилото се напълни. Е, нали всички помним автогарите до преди няколко лета, не си мислете, че се учудихме и на това. Все пак бяхме прекарали почти двадесет минути в Чехия – точно колкото бе нужно да минем на централно европейско време и централно европейски нрави.
Още двадесетина минути и сме на Namesty Republiky. Още толкова пеш и вече сме открили и опознали хотела, в който предстоеше да почиват уморените ни нозе в предстоящите три дни. И след още двадесет минути бяхме в Стария Град или както му казват местните Stare Mesto – очарователни тесни улички, магазинчета за сувенири – Бохемски кристал във всякакви форми и цветове, и много, много туристи. Видяхме прочутия Астрономически часовник, паметника на Ях Хус, църквите край площада, около него. От малкия пазар срещу паметника си купихме две играчки за елха, за които ни увериха, че са с много традиционни за Моравия, ръчно рисувани картини. И макар, че не беше време за коледно пазаруване – краят на лятото тепърва настъпваше, просто не можахме да им устоим! Продължихме из кривите, стари улички докато пред нас се разкри невероятно красива картина – река Вълтава с Карловия мост, по който предстоеше да минем. Този стар, каменен мост (наричан от англоговорящите Charles Bridge…) е един от многото, които свързват двата бряга на Вълтава, но може би единственият, който обикновения турист като нас ще запомни. През няколко метра от двете му страни се извисяват статуи на религиозни светини – една от които на Св.св. Кирил и Методий. Бяхме се подготвили с тази информация и още от Лондон бяхме планирали снимка до това, важно и за нас място. Колкото и странно да звучи, успяхме да ги различим едва на третото минаване по моста… точно там няма означаваща табелка, а светите братя, както и повечето останали фигури, са плътно покрити с мантии от паяжини, които очевидно жадната за приходи от туризъм пражка община смята за допълнителна атракция, а паяците са оставени да живеят там без да плащат нито наем, нито патент…
Други набиващи се на очи обитатели на моста са просяците – застанали в типична може би за Прага полуседяща, като за молитва поза. И разбира се, всякакъв род артисти – художници, музиканти, илюзионисти, продаващи на широко отворилия уморени очи турист всевъзможни видове «уникално изкуство».
Но това, което ние усетихме като наистина уникално е атмосферата в Стария Град и по Карловия Мост – едновременно истинска, стара, европейска – като че ли си попаднал в Европа преди Първата световна война – не много високи сгради, но с много, много богато украсени, дори златни фасади; светлини от фенери; файтони и лъскави коне; спокойно отпуснати хора, излезли за кратка среща с приятели и любими.
Имаше и от другото, не толкова привлекателно – споменатите вече просяци и паяци; комари; тълпи туристи, четящи карти, купуващи кристал и щракащи с фотоапарати; българска чалга, звучаща от магазинчетата за сувенири; полиция, предупреждаваща за бизнеса със стари български банкноти, продавани на туристите вместо чешки крони; български красавици, продаващи нежна любов на избягалите за няколко дни от своите моми англичанки натурализирани индийци.
Сега е може би е време за нещо по-свежо и затова веднага ще споменем Шопската салата. Тя е навсякъде в Прага – във всяка бирария, във всеки по-лъскав ресторант! Разбира се, още първата вечер я опитахме и трябва да признаем – беше вкусна, почти колкото «оригинала». Иначе проблема с изхранването на чехите е решен доста ограничено – сладко-кисело зеле, на което мирише целия град, или поне в разстояние на половин километър от всеки ресторант; печено и пушено свинско; гулаш; по празници – печена патка, и картофи, картофи, картофи и пак картофи… Дори палачинките им са от картофи! Да си признаем ние не отидохме с много високи очаквания и може би заради това се прибрахме очаровани от чешката кухня, дори с малко книжле, да се учим как се прави истински гулаш. Ако си мислите, че не сме пробвали вече – лъжете се!
Остави отговор