Автор Антоанета Иванова
Дълги години се чудех дали да отида на море в Турция. Чувах и добри и лоши отзиви за почивките в там. Не обичам големите хотели и курортите с много хора, особено руски туристи. Тази година най-после се реших да отида на почивка в южната ни съседка, след като открих оферта за място, което не е познато на почти никой в България и е сравнително малък курортен град. Това е град Фоча и по-точно Ески (стара) Фоча.
Фоча или Phokaia е разположена на Егейското крайбрежие на около 70 км. преди град Измир. Това е един от 12 те Йонийски градове в най-северната част на Егейския регион. Името му се споменава в „Одисея“ на Омир със скалите на сирените. Първите жители на Стара Фоча са били имигранти от Гърция около 9 век пр. н. е., избягали от дорийската инвазия. Някога Фокея е имала много силен флот, който е плавал до Адриатическо море и Испания, за да се създадат колонии като Emporion (Ampurias) в Испания, Alalia в Корсика, Velia в южната част на Италия, Massalia (Марсилия) във Франция, Lampsakos на Дарданелите, и Amisos (Самсун) на Черно море. Според Херодот фокейците са били добри моряци и пътували на дълги разстояния с бързи кораби, търгували с Египет, сечали са Електрум монети (смес от злато и сребро). Фокея е била много важен пристанищен град на Егейско море. През 6 век пр.н.е. градът е превзет от персите. Фокея губи своята сила и по-голямата част от населението е под персийско владичество. След Йонийското въстание срещу персийското господство, Фокея възвръща свободата си. През 5 век пр. н. е. градът става член на Лигата на Делян, но я напуска и се съюзява с атиняните. Фокея е съществувала и по време на царуването на Александър Велики и елинистичния период, но не е имала голямо влияние. Градът е бил разрушен от големите земетресения по време на римското владичество през 1 век пр. Хр. По време на Византийските и Османските периоди Фоча е бил малък рибарски град.
Съвременната Ески Фоча е невероятно чаровен крайморски град, с тесни сенчести улички, красиви къщи, много магазинчета и заведения.
Разположен е около два залива, наречени Buyukdeniz (голямо море) и Kucukdeniz (малко море). Buyukdeniz, по-големият от двата залива, е пристанище за яхти, фериботи и големи танкери. Над този залив се намира и голяма военна база. В залива има няколко градски плаж, някои от които пясъчни, а други с дървена платформа и стълби за влизане в морето.
Районът на големия залив е тих и спокоен. Тук са разположени предимно красиви нови къщи и малко заведения.
Повечето ресторанти в града са на другия залив Kucukdeniz. Той е значително по-малък, но много по-оживен. От него тръгват корабчетата за морска разходка, наоколо е пълно със заведения и магазини.
Той е и пристанище за местните рибари. Когато рибарите се приберат с улова, около тях се струпват купувачи и много котки. Всъщност целият град е пълен с котки – различни по големина, цвят и порода.
Градът е със собствена атмосфера и приятелски настроени хора. Повечето хора не знаят друг език освен турски, но винаги се опитват да те разберат и да помогнат.
Във Фоча има много добри рибни ресторанти. Тъй като слънцето залязва над морето, прекрасно е да се съчетае залеза с вкусните ястия с морски дарове. За съжаление не видяхме залеза седнали в рибен ресторант, но той беше прекрасен и на брега на морето в хотела. И всичко това е без обичайните тълпи от туристи. Фоча определено си заслужава посещението.
Най-добрия начин да се получи представа за града е да се разходите от Kucukdeniz до Buyukdeniz. Пътят минава покрай много красиви стари каменни къщи (останали предимно от гръцкия период на града) и заведения в малкия залив, следват амфитеатърът с плочата на Кибела и Bes Kapilar Castle (крепостта с пет порти), които са на носа между двата залива и просторния голям залив с паметника на тюлените (тюленът монах е символ на града), многото яхти, красиви нови къщи, малки хотелчета и плажове. В края на големия залив се виждат останките от външната крепост, но до тях се стига трудно, тъй като трябва да се заобиколи общирната военна зона.
Навлизайки навътре в градчето могат де се видят двете джамии Фатих и Кайлар. Фатих джамия е един от най-старите паметници от османския период във Фоча. Джамията е построена от Мехмед II след завладяването Фоча през 1455. Портата на джамията е много красива с надписи, от които се разбира, че е построена от Мустафа ага, а Сюлейман Великолепни е възстановил джамията.
Kayalar джамия се намира в крепостта с пет порти. Тя е построена през 15-ти или 16-ти век от турците.
Друга забележителност в града са вятърните мелници. Всеки път когато отивахме във Фоча, виждахме тези исторически вятърни мелници на върха на един хълм. Вятърните мелници са построени главно през 19 век, а някои от тях са работили до 1960 г. В момента само една е в по-добро състояние.
В града има много магазини и седмичен пазар във вторник. По време на пазара се затварят няколко от улиците на града и се покриват с тенти. На пазара може да се купи почти всичко. Учуди ме, че много от стоките имат цени. Очаквах че навсякъде ще трябва да питаме за цената и да се пазарим. Имаше изобилие от плодове, зеленчуци и подправки, част от които не бях виждала в България и не ми бяха познати.
Това което ме очарова във Фоча е, че плодовете и зеленчуците са много вкусни и ароматни, нещо което у нас за съжаление вече рядко се среща. Синът ми се влюби в турския айран и натуралните сокове, които съдържат наистина плодов сок, а не Менделеевата таблица.
Близо до града се намират и прочутите скали на сирените, описани в „Одисея“ на Омир. Те могат да се видят в при разходка с корабче. През един от дните си направихме такава разходка и ги видяхме.
За съжаление не видяхме сирени, нито тюлен монах. Всъщност гласовете на сирените са ефект на вятъра, който минава през скалите и създава тези митологични гласове. Около островите живеят 7-8 тюлена, но човек трябва да има невероятен късмет да ги види. Късмет да видим тюлен нямахме, но видяхме много зайци на един от островите.
В града има още няколко залива освен Kucukdeniz и Buyukdeniz.
Част от заливите са наградени със син флаг и наистина морето е идеално чисто и невероятно синьо. В един от тези заливи беше разположен нашия хотел – Hanedan Resort Hotel & Villas. Комплексът е сгушен в маслинова горичка. Освен маслините има много палми и прекрасни цветя. Плажът не е пясъчен, а с малки камъчета, но е чист и има достатъчно чадъри и шезлонги за всички почиващи. Освен на плажа шезлонги и големи възлавници (като легла) имаше и в тревните площи под големите тенти.
Била съм и друг път в Турция, но само в Истанбул. Той е космополитен град, в който всеки бърза за някъде, трафикът е ужасен и не се знае кой е турчин и кой чужденец.
Във Фоча беше много спокойно. Никой не бързаше. Уличките са тесни с още по-тесни тротоари, на които обикновено има маси. Затова и повечето хора се движат по улиците. Но за тези няколко дни във Фоча не чух нито един шофьор да употреби клаксон.
Очаквах навсякъде да има турски знамена, но не бях подготвена за огромния брой портрети (всякакъв размер) на Мустафа Кемал Ататюрк. Знам че той е национален герой за турците, но в Истанбул не бях виждала негови портрети. Както навсякъде в Турция и тук имаше булевард с неговото име, но освен това и един от островите се казва Ататюрк.
В Истанбул навсякъде продаваха баклава и други сиропирани сладкиши. Във Фоча се ядеше преди всичко сладолед (dondurma). Турският ръчно направен сладолед е много интересен, нямаше нищо общо с този който съм яла другаде. Той прилича по скоро на много добре охладен крем и не се топи докато го ядеш. Имат голямо разнообразие от сладоледи и е много вкусен.
Във Фоча много ме впечатлиха хората. В градчето, а и в хотела имаше преди всичко турци, чужденците бяхме много малко. Турците са винаги любезни и усмихнати. Много приличат на нас българите, но като цяло са малко по-ниски. Жените бяха облечени нормално като за лятото – потници, къси поли и панталонки, летни рокли. На плажа почти всички туркини бяха по бански. Масово по заведенията имаше жени. Видяхме много малко туркини с дълги рокли, блузи с дълъг ръкав и кърпи на главите и те бяха предимно възрастни жени. Жени с фередже не видяхме.
Учуди ме поведението на мъжете. У нас е нарицателна думата „турчин“. Но в хотела видяхме, че основно мъжете се занимаваха с децата. Играеха си с тях, разхождаха ги, хранеха ги. Вечер в ресторанта обичайната гледка беше тичащи след малките дечица мъже, а жените си седяха спокойно по масите и се хранеха.
Много ми хареса почивката във Фоча. Отново бих отишла на почивка в Турция, но не в някой от известните курорти, а пак във Фоча или друго малко градче.
