С пет характерни неща е известен Нандзин и за двата дни в него се запознахме и с петте.
Специалитетът „варени солени патици“ е с хилядолетна история – съвсем естествено за град, разположен на голяма река. С бяла кожа и нежно месо, без да са прекалено мазни, те са много вкусни. Видяхме ги да висят пред много хранителни магазинчета по старинната уличка зад хотела – мазнината се отцеждаше върху хартия, постлана под тях.
Опитахме и чая „Дъждовно цвете“ – ароматът му е неповторим и той е търсен като един от десетте най-хубави чая в Страната в центъра на света.
„Златна диря“ е уникална техника в рисуването на орнаменти, която се използва в изкуствата и занаятите главно за декорация на сгради, съдове и прибори.
Речно камъче „Дъждовно цвете“ е името на един от най-ранните декоративни камъни в света. Такива камъчета, изгладени от водата и после подбрани и изрисувани от изкусни майстори, могат да се купят и сега от малките магазинчета по старата уличка. Наричат ги още камъни – яйца. Няколко бяха изложени и в кулата Юедзиан, в която ще влезем след малко. „Дъждовно цвете“ тук наричат и полускъпоценния камък ахат – талисман на художниците. В него се виждат много фини ивици, различни по степен на прозрачност и по цвят, понякога въображението различава в тях цвете. Китайците вярват, че ахатът удължава живота на притежателите си, че сдружава хората и носи успех в работата.
„Брокат, изпъстрен с облаци“ наричат Нандзинския брокат, който съчетава есенцията на модерното изкуство на коприната и технологията на древни династии. Нарежда се на първо място сред най-известните копринени фабрики от древен Китай до днес. С него са плащани данъците към императорските фамилии през династиите Юан, Мин и Цин.
На юг сме и хората са по-дребни и мургави, отколкото в северен Пънлай, но също така страстно обичат да се пазарят.
Цената на рисуваните копринени шалове е приемлива, но не пропускайте да се попазарите – не отнемайте удоволствието на продавачите. А и може да смъкнете цената наполовина. Отнесох и аз у дома няколко рисувани шала – нежни, леки и прозрачни като въздишка.
Вечерта излязох по старата уличка, когато заръмя топъл дъждец. Няколко минувачи веднага отвориха чадъри, явно вечерният дъжд е нещо обичайно за ноември. Светлините от магазинчетата се отразяваха живописно по мократа улица.
В този момент се появи човек, впрегнат в рикша, успях да го хвана в кадър. По-късно ми обясниха, че рикшите, теглени от хора, за забранени тук, но май само… денем. Нощем полицаите се прибират и хората с рикши излизат навън. Веднъж се бяхме возили на рикша в Цю Фу, тъй като нямаше друг начин да стигнем до гроба на Конфуций. Но човекът, който я караше, беше на мотор. Не бих се качила на такава, теглена от човек.
Докато ви разказвах за историята на града и неговите специалитети, най-после пристигна такси. Показваме на шофьора по картата къде да ни закара и даже успяваме да го уговорим да дойде да ни вземе след три часа. В този разговор съпругът ми впрегна всичките си познания по путунхуа и, за радост, беше разбран. Веднага пояснявам, че путунхуа се нарича официалната устна езикова норма в Китай, Тайван и Сингапур, основана на пекинския диалект; писменият стандарт се казва байхуа. Терминът „мандарин“, въведен в западните страни, не е точен, тъй като с него се обозначава северната диалектна група.
След дълго обикаляне из нандзинските улици – ето ни най-после пред главната порта на възстановената градска стена, над която се извисява кулата Юедзиан.
Остави отговор