Автор: Наталия Бояджиева
За да бъде очакването по-напрегнато и целта – по-жадувана, пътуването ни се отложи. Опитах се да се примиря с мисълта, че няма да посетим сега (а кога ли?) две от древните китайски столици – Нандзин и Сиан, но не ми се получи… След няколко дни терзания дойде добрата новина – ще се пътува!
В четири сутринта пристигна кола, която да ни откара до летището в Чиндао (друг мой желан град за гостуване). От там ще вземем самолет до Нандзин.
Пътуваме през нощен Китай по изпънатата като стрела магистрала. В средата й от време на време трепкат пъстри светлинки, за да държат вниманието на шофьорите будно. На няколко места спираме пред бариери, където плащаме пътна такса и… с изгрева на слънцето пристигаме в Чиндао. Огромният град полека се разбужда и разтърсва рамене, но трафикът все още е слаб. Прекосяваме града за час и сме на летището. Полетът е навреме и скоро кацаме в Нандзин.
Началото на ноември е, но тук е сравнително топло. Влажният субтропичен климат личи и по омарата, която не се вдигна през целия ден. Оставяме багажа в хотела, вземаме от рецепцията карта на града на английски и се гмурваме в навалицата. Първо ще разгледаме емблемата на града – кулата Юедзиан. Докато чакаме за такси на улицата (трудна задача в един осеммилионен град), до нас достига характерният звук на китайска популярна песен. На входа на близкия пазар трима души, на пръв поглед ощетени от природата, са избрали един достоен начин да припечелят – като веселят съгражданите си със своето изкуство. Духът тържествува над материята… Пуснахме и ние своята лепта в поставената за целта кутия под одобрителните погледи на местните хора и зачакахме транспорта си.
Древна пословица казва: „Всички сполуки идват от Югоизток и се събират на място, наричано Дзинлин“ (старото име на Нандзин). Нандзин означава „южна столица“. В историята на Китай повече от десет царства избират града за своя метрополия. Той е назован „Старата столица на десет династии“ и притежава изключително културно наследство.
Преди още историята да започне да се записва, човешки крак е оставил отпечатък завинаги именно в Нандзин. В източните му предградия учените са открили череп на Нандзинския Хомо еректус на възраст 500 000 години. А в югоизточната част се намира древното местоположение на Хомо еректус от Лишуи, чиято възраст е десет хиляди години.
Няколко неолитни селища отпреди шест хиляди години са разкрити между езерото Суаню и река Яндзъ (впрочем името на цялата река е Цанджан – Дългата река, а Яндзъ китайците наричат само долното й течение до делтата). Има и много селища от бронзовата епоха по течението на реката – като града Хушу, дал началото на Хушу културата.
През 472 г.пр.Хр. след разрушаването на царство У император Гоу Дзиан изградил град Юе – на югоизток от днешната порта Джонхуа, откъдето започва Нандзин. Император Уей от царство Чу разгромява царство Юе през 333 г.пр.Хр. и построява град Дзинлин върху каменен хълм, така че Нандзин е носил и това име. Следва епохата на Трите царства, когато през 229 г.сл.Хр. Сънчуан става император на Източен У и премества столицата в Нандзин. Това е и първото име на столица в цял Китай – една от Четирите велики древни столици на Поднебесната империя.
Днес градът развива електроника, автомобилостроене и стоманодобив и е втори търговски център в Източен Китай след Шанхай. Обявен е за един от най-хубавите градове за живеене в страната. Най-красив е през пролетта според Уан Уей – моя китайска приятелка. И през ноември беше прекрасен и зелен, а представям си като се покрие и с майски цветя …
Остави отговор