На следващата сутрин пристигнахме в едно яхтено пристанище на юг от Маскат, където се качихме на лодка. Тя беше малка, но пък как се движеше! Два мощни извънбордови двигателя й позволяваха да пори вълните с главозамайваща скорост.
Бяхме си резервирали пътуването предната вечер след случаен разговор с един от сервитьорите в хотела. Той беше от Шри Ланка и имаше приятел, който работеше в яхтеното пристанище. Така цената ни излезе много по-евтина от официалната. След 10 минути бясно подскачане по вълните, от което сърцата ни се разтуптяха, лодката намали и изведнъж видяхме това, което бяхме дошли да видим.
Делфини скачаха грациозно от водата. Те бяха навсякъде, а скоро пристигнаха и други лодки, пълни с нетърпеливи туристи, въоръжени с фотоапарати. В един момент видяхме и морска змия, която се мярна под повърхността, преди да се отправи към дълбините. Прекарахме тук два часа, след което се върнахме в пристанището, което беше претъпкано от луксозни яхти и моторни лодки. Вечерта се разходихме по брега да гледаме залеза. За разлика от по-рано, този път плажът беше препълнен с хора, повечето от тях с традиционни дрехи. Имаше семейства, които си правеха барбекюта на плажа. След като слънцето залезе ние си направихме разходка, като от време на време устите ни се пълнеха със слюнка от ароматите на разни неща, които се готвеха наоколо. Деца играеха под погледите на родителите си, а малко по-нататък група младежи играеха футбол. Слънцето бързо се скри зад едни планини на хоризонта и ние се прибрахме в хотела.
Последният ни ден в Маскат се оказа най-добрият, тъй като вече бяхме приели града за това, което той беше – малко, но невероятно красиво място с дълги плажни ивици – вече можехме да си починем. Прекарахме цялата сутрин в разходки по плажа. „И все пак ми се струва странно,“ казах на Анджела, „да видиш жени плуващи в морето облечени от глава до пети.“ Посочих две млади жени, които се забавляваха във водата, облечени в ярки сари. А по плажа се разхождаха мъже, облечени в традиционните бели одежди. Един съвсем различен свят от плажовете в Испания или Гърция.
Бяхме се отдалечили прекалено далеч и се бяхме озовали в безлюдна местност, сред един строеж. Първоначалният ни план беше да посетим Старбакс, за по кафе, преди да се отправим на обратно, но той беше затворен, най-вероятно заради строителните работи. „По дяволите!“, изругах. Жегата беше адска, от нея главите ни боляха, пот се стичаше отвсякъде. Тогава в далечината видяхме една огромна сграда, която се надявахме да е хотел. Затътрихме се към нея подобно на изгубени в пустинята, които следват мираж.
Но това не беше хотел. Все пак малко по-нагоре се намираше Интерконтинентал. Езикът ми вече беше подут, а устните напукани; довлякохме се до входа и паднахме на колене. Един от портиерите ни замъкна навътре и ни даде да пийнем животоспасяващи глътки. Бяхме спасени. Бяхме оцелели в могъщата пустиня. Отвън хотелът изглеждаше занемарен, приличаше на многоетажен паркинг за коли, но интериорът беше невероятно луксозен. Питиетата ни бяха скъпи, но си струваха след разходката в жегата.
Остатъкът от следобеда прекарахме в басейна на хотела ни, преди отново да отидем в Мутрах. Разхождахме се край променадата като на едно място се спряхме да гледаме как един рибар лови раци. Той успяваше да хване по 5-6 наведнъж. За съжаление разходката ни беше провалена от вторачени в Анджела работници. Някои мъже дори спираха на 2 пъти за да погледнат още веднъж. За да избегнем погледите им отново влязохме в базара. Половин час по-късно, след като похарчихме много риали си хванахме такси за хотела. Беше време да си тръгнем от Маскат.
Остави отговор