Следваща стъпка на нашия маршрут е най-дългия на Балканите седалков лифт (5,2 км), който се намира в северозападния край на града близо до Дядо Стояновата воденица, описана от Иван Вазов в романа „Под игото“. При лифта имаше много хора, защото предстоеше да се даде старт на международно състезание по планинско колоездене, организирано от Центъра за екстремни спортове „Shambhala“, който стопанисва и лифта. Затова и активно работеше лифтът, който извозваше колоездачите. Качихме се и ние. Лифтът се изкачва стръмно нагоре позволявайки ни да се наслаждаваме на заобикалящите ни дървета и хълмове.
Колкото по-нагоре отивахме толкова по-студено ставаше и духаше страхотен вятър. Добре че бяхме облечени с якета. Много от возещите се туристи на лифта бяха само по блузки с къс ръкав и зъзнеха като слязоха на ветровития хълм.
По-смелата част от нашата група се разходи около станцията на лифта и така откри останките от древна крепост на един хълм, който снимаха. Е, като се понастудувахме решихме да се върнем обратно долу, където пихме по един горещ чай с мед, за да се стоплим.
Следващата ни посока бе Карлово. Първата ни спирка там бе къщата-музей на Васил Левски. Оригиналната къща е била опожарена през Освободителната война. От нея са оцелели само стълбището за зимника и скривалището. През 1937 г., по инициатива на родолюбиви българи, къщата е била възстановена. В двора е паметникът на майката на Левски – Гина Кунчева. Построена е и просторна изложбена зала с материали и експонати от живота и революционната дейност на Апостола и малък параклис, където се пази снопче от косата на Левски.
От там се отправяме към Градския исторически музей, който се намира до паметника на Васил Левски и се помещава в сградата на Старото училище-паметник на културата от 1871 г. Срещу музея се намира църквата „Св. Никола“, където в северната част на двора се намира гробът на майката на В. Левски. Пътят ни продължи с разходка из старите калдъръмени улички на Карлово, запазили духа от минали векове.
На следващия ден за съжаление трябваше да се прибираме в София. За разнообразие след като на идване пътувахме по подбалканския път сега решихме да се върнем по магистралата и така да отскочим за малко до Стария Пловдив. Там разгледахме къщата-музей на Начо Културата – емблематична личност за Стария Пловдив, тъй като той е бил управител на Стария град в продължение на 20 години и благодарение на него са възстановени най-значимите паметници на културата – къщи на известни пловдивски деятели.
В къщата на Начо Културата може да разгледате неговата лична колекция от картини на известни художници. Друга интересна изложба е тази на великия български художник Златю Бояджиев, която се намира в стара възрожденска къща-собственост на д-р Стоян Чомаков, построена в далечната 1860 година. От 1984 г. в нея се помещава постоянна експозиция от 71 картини на Златю Бояджиев. Отскочихме и до Античния театър и до Етнографския музей, където се потопихме в възрожденския бит на българите.
След тази кратка обиколка на Стария град дойде време да се прибираме и нашата разходка във възрожденските градчета приключи, оставайки ни прекрасни спомени и снимки.
Остави отговор